Фред Варгас - Неудържимата армия

— Невъзможно, господин комисар.

— Да не би да не се разбирате с местните жандарми?

— Тъй е. Не се разбирам. Затова викарият ми даде вашето име. Затова бих пътя дотука.

— За да ми кажете какво, госпожо Вандермот?

Жената поглади шарената си блуза и наведе глава. По-лесно говореше, ако не гледаше.

— Какво му се е случило. Или ще му се случи. Мъртъв е или ще умре, ако не се направи нещо.

— Човекът явно е заминал, след като и мотопеда му го няма. Взел ли е някакви вещи със себе си?

— Никакви, освен една от пушките си. Много пушки има.

— Значи, ще се върне след известно време, госпожо Вандермот. Знаете добре, че не можем да издирваме възрастен човек само защото отсъства няколко дни от дома си.

— Няма да се върне, господин комисар. Мотопедът не е важен. Взели са го, за да не го търсят.

— Казвате това, защото са го заплашвали?

— Да.

— Има ли врагове?

— Пресвета майко, най-страшния, господин комисар.

— Знаете ли му името?

— Боже господи, нямам право да го произнасям.

Адамсберг въздъхна, по-огорчен заради нея, отколкото заради себе си.

— И според вас този Мишел Ербие е избягал?

— Не, той не знае. Сигурно е вече мъртъв. Бил е сграбчен , разбирате ли?

Адамсберг се изправи и закрачи из стаята с ръце в джобовете.

— Госпожо Вандермот, нямам нищо против да ви изслушам. Дори бих се обадил на жандармерията в Ордебек. Но не мога нищо да направя, без да разбера за какво става дума. Дайте ми минутка.

Адамсберг излезе от кабинета си и отиде при Данглар, който все така намръщено търсеше нещо в класьора с досиетата. Сред милиардите други информации, натрупани в мозъка му, Данглар вместваше и имената на почти всички началници и заместник-началници на жандармериите и комисариатите във Франция.

— Капитанът от жандармерията в Ордебек, нещо говори ли ви?

— В Калвадос ли?

— Да.

— Емери. Луи-Никола Емери. Кръстен е на прадядо си Луи-Никола Даву, маршал, командващ трети корпус на Великата армия на Наполеон, участвал в битките при Улм, Аустерлиц, Ейлау, Ваграм, херцог на Ауерщед и принц на Екмюл по името на една от прочутите му победи.

— Данглар, интересува ме днешният, ченгето от Ордебек.

— Именно. Произходът му е от голямо значение. Никого не оставя да го забрави. Така че понякога е високомерен, горделив, войнствен. Иначе, извън Наполеоновата връзка, е доста симпатичен тип, опитен полицай, благоразумен, дори малко прекалено. На около четирийсет години е. На предишното си назначение не се е проявил с нищо особено. В предградията на Лион е бил, така мисля. В Ордебек живот си живее. Там е много спокойно.

Адамсберг се върна в кабинета си, където жената бе подновила огледа на стените.

— Не е лесно, разбирам, господин комисар. То е, щото, видите ли, обикновено е забранено да се говори за това. Може да си навлечете ужасни неприятности. Я ми кажете, тези рафтове по стените добре ли са закрепени? Щото сте поставили тежките папки отгоре, а леките отдолу.

Плашат я ченгетата, плаши я евентуалното падане на библиотеките.

— Този Мишел Ербие, защо го мразите?

— Всички го мразят, господин комисар. Страховито животно е. Винаги е бил такъв. Никой не говори с него.

— Това може би обяснява защо е напуснал Ордебек.

Адамсберг отново взе вестника.

— Живее сам — каза той, — пенсионер е, на шейсет и четири години е. Защо да не се премести? Има ли семейство?

— Бил е женен навремето. Вдовец е.

— От колко години?

— О, повече от петнайсет.

— Срещате ли го от време на време?

— Никога. Тъй като живее малко извън Ордебек, лесно е да го избегнеш. Така всички са доволни.

— Но съседите все пак са се разтревожили за него.

— Да. Ебрарови. Добри хора са. Видели са го да тръгва нанякъде в шест часа вечерта. Те са от другата страна на малкото пътче. Докато той живее на петдесет метра оттам, вътре в гората Бигар, близо до стария пункт за вторични суровини. Голяма влага е там.

— Защо са се разтревожили, след като са го видели да тръгва нанякъде с мотопеда си?

— Защото обикновено, когато отсъства, им оставя ключа от пощенската кутия. Не и този път. И не са го чули да се прибира. А пощенската кутия била препълнена. Значи, че Ербие е заминал за съвсем кратко и после нещо му е попречило да се върне. Жандармите казват, че не са го открили в никоя болница.

— Когато са посетили къщата, съдържанието на фризера е било разпръснато по пода.

— Да.

— За какво му е било всичкото това месо? Кучета ли храни?