Фред Варгас - Неудържимата армия

— Привет, омбре — рече старият, без да прекратява заниманието си. — Един от лейтенантите ти те чака. Едно много едро женище, висока и широка като кула. Хлапето ти й отвори.

— Не е едро женище, Лусио, а богиня, многофункционална богиня.

— А. онази ли? — рече Лусио, докато си закопчаваше панталона. — За която все говориш?

— Да. Богинята. Нали разбираш, няма начин да прилича на всеки срещнат. Знаеш ли нещо за Невъздържаната армия? Да си чувал това име?

— Не, омбре .

Лейтенант Ретанкур и синът на Адамсберг, Церк — истинското му име беше Армел, но комисарят още не беше свикнал с него, познаваше го само от седем седмици 5 5 Виж „Едно незнайно място“, цит. изд. — Б.пр. — бяха в кухнята, наведени, с увиснали на устните цигари, над една постлана с памук кошничка и дори не обърнаха глава, когато влезе Адамсберг.

— Загря ли сега? — безцеремонно говореше Ретанкур на младежа. — Навлажняваш парченца сухар, ама малки, и внимателно му ги пъхаш в човката. После няколко капки вода с пипетката, не много отначало. И добавяш една капка от ей това шише. Това е за усилване.

— Още ли е жив? — осведоми се Адамсберг, който се чувстваше странно не на мястото си в собствената си кухня, завзета от голямата жена и непознатия му двайсет и осем годишен син.

Ретанкур се изправи и постави ръце на ханша си.

— Не е сигурно, че ще изкара нощта. Докладвам. Повече от час ми отне да изтръгна връвта от краката му. Беше се врязала до костите. Сигурно дни наред се е дърпал. Но няма счупено. Дезинфектирах го, превръзката трябва да се сменя всяка сутрин. Бинтът е там — каза тя и почука по една кутийка на масата. — Намазах го и с препарат против бълхи, това трябва да го е пооблекчило.

— Благодаря, Ретанкур. Момчето взе ли връвта?

— Да. Впрочем не беше лесно да го убедя, щото на лабораторията не й плащат да изследва върви на гълъби. Мъжки е гълъбът. Воазне така каза.

Лейтенант Воазне се бе разминал със страстта си към зоологията по причина на безпрекословните заповеди, издадени от един баща, който го бе запратил в полицейското управление без много приказки. Воазне беше преди всичко специалист по рибите, морски и главно речни, и бюрото му бе затрупано със списания по ихтиология. Но беше подкован и в други свързани с фауната области, от насекомите до прилепите през антилопите гну, и тази ерудиция леко го отклоняваше от служебните му задължения. Разтревожен от това своеволие, дивизионният комисар му бе отправил предупреждение, каквото бе отправил и към лейтенант Меркаде, който страдаше от хиперсомния. Но кой в тази Бригада, питаше се Адамсберг, не страдаше от някакво отклонение? Освен Ретанкур, но пък нейните способности и енергията й също не следваха обичайния път.

След като лейтенантът си тръгна, Церк остана прав с увиснали ръце, втренчил поглед във вратата.

— Впечатли те, нали? С всички става така първия път. И всички следващи пъти.

— Много е красива — каза Церк.

Адамсберг погледна сина си учудено, тъй като красотата не беше най-първата характеристика на Виолет Ретанкур. Нито грацията, нито тактът, нито любезността. Тя въплътяваше всичко друго, но не и очарователната и крехка деликатност, каквато предполагаше името на това цвете. Иначе фините й черти бяха оградени от широки бузи и мощна челюст, всичко това закрепено върху врат на бик.

— Щом казваш — рече Адамсберг, който нямаше желание да спори с младеж, когото още не познаваше.

Дотолкова, че още нямаше мнение за неговата интелигентност. Притежаваше ли такава, или не? Или малко? Едно нещо успокояваше комисаря — повечето хора, които познаваше, все още нямаха мнение за собствената му интелигентност, дори самият той. Защо трябваше да има за Церковата? Веранк твърдеше, че младежът има дарби, но Адамсберг още не бе открил в коя област.

— Неиздържаната армия, това говори ли ти нещо? — попита Адамсберг, докато внимателно поставяше кошничката с гълъба върху бюфета.

— Каква? — попита Церк, който започваше да слага масата, поставяйки като баща си вилиците отдясно, ножовете отляво.

— Няма значение. Ще питаме Данглар. Това е част от нещата, на които уча брат ти още от седем месечна възраст. И на които щях да те уча, ако те бях познавал на тази възраст. Три правила трябва да запомниш, Церк, и друго не ти трябва в живота. Когато не можеш да схванеш нещо, питаш Веранк. Когато не можеш да направиш нещо, обръщаш се към Ретанкур. Когато не знаеш нещо, Данглар е твоят човек. Трябва добре да се пропиеш с тази трилогия. Но тази вечер Данглар е особено навъсен, не знам дали ще можем да измъкнем нещо от него. Веранк се връща в Бригадата и това няма да му хареса. Данглар е нежно цвете и като всеки рядък предмет е крайно крехък.