Джеймс Патерсън: Теменужките са сини

Най-после се унесох в сън, когато телефонът в спалнята ме събуди.

Беше три часът през нощта. Дяволите да го вземат. Той никога ли не спи?

Вдигнах и веднага прекъснах, после изключих телефона от розетката.

Без повече телефонни закачки, Кайл. Майната ти!

Сега аз определях правилата. Това беше моята игра, не неговата.

Сутринта изпих твърде много кафе и се замислих за последния случай, по който бяхме работили заедно: Даниъл и Чарлз, Питър Уестън, братята Алигзандър. Какво значение имаше той за фантазиите на Кайл? Зловещата история, която той развиваше, включваше и двама ни. Той ме бе привлякъл в разследването, после го бе използвал, за да ме контролира. Дотук ли свършваха нещата за него и мен?

Продължавах да опитвам да сглобя пъзела от гледна точка на психологическата обосновка. Може би останалото произтичаше от това. Може би. С Кайл нищо не бе сигурно. Ако той забележеше някакъв ясно очертан модел, щеше да го наруши, ако разбереше собствената си патология, а може би я разбираше, щеше да се възползва и от нея като свое преимущество.

Към обяд се обадих на по-големия брат на Кайл, Мартин, рентгенолог, който живееше в Шарлът — там, където смятахме, че Даниъл и Чарлз бяха започнали серията от убийства. Дали Кайл не бе поддържал някаква предишна връзка с тях? Възможно ли бе това?

Мартин Крейг се опита да ми помогне, но накрая призна, че не е разговарял с брат си от десет години.

— Видяхме се на погребението на брат ми Блейк — каза Мартин. — Това бе последната ни среща. Не харесвам брат си, детектив Крос. Той не ме харесва. Не знам дали изобщо харесва някого.

— Баща ви бил ли е особено строг с Кайл? — попитах Мартин.

— Кайл винаги го е твърдял, но да ви кажа истината, не съм видял такова нещо. Нито пък майка ни. Кайл обичаше да си измисля истории. В тях винаги се представяше за големия герой или окаяната жертва. Майка ми казваше, че егото на Кайл е по-малко само от това на бог.

— Вие какво мислехте за това? За преценката на майка ви за Кайл?

— Детектив Крос, брат ми не вярваше в Бог и не вярваше, че има някой по-велик от него.

Лайтмотивът в отношенията между тримата братя бе съперничеството и Кайл бе смятал, че Мартин и Блейк печелят в очите на родителите им. Кайл бе успял да намери място в гимназиалния отбор по баскетбол, но Мартин бе поставил рекорда на окръга за най-голям брой постигнати точки, освен това свирел на китара в една местна група и имал завиден социален живот. В местния вестник веднъж публикували статия за тримата братя баскетболисти, но в нея пишело главно за Блейк и Мартин. И тримата учили в университета „Дюк“, но после Мартин и Блейк били приети да следват медицина. Кайл станал адвокат, избор, който баща му открито не одобрявал. Кайл ми беше говорил за съперничеството между братята и може би започвах да разбирам отчасти произхода на измисления му свят.

— Мартин — попитах накрая, — възможно ли е Кайл да е убил брат ви Блейк?

— Блейк умря при инцидент по време на лов — поне така се твърди — каза Мартин Крейг. — Детектив Крос, брат ми Блейк бе невероятно отговорен и внимателен човек, почти толкова внимателен, колкото Кайл. Той не се е застрелял по погрешка. Дълбоко в сърцето си съм убеден, че Кайл има нещо общо с това. Затова не съм говорил с него от десет години. Брат ми е Каин. Убеден съм, че е убиец, и искам да го видя наказан за това. Искам да видя как изпращат брат ми на електрическия стол. Това заслужава той.

Нищо не започва тогава, когато си мислим. Постоянно си спомнях, че Кайл поемаше почти всички телевизионни и печатни интервюта след залавянето на Питър Уестън в околностите на Санта Крус. Той жадуваше за похвалите. Искаше да бъде звездата, единственият. В известен смисъл бе точно това, най-ярката звезда от всички.

Хрумна ми една идея какво да направим, нещо провокативно, което щеше да подразни Кайл. Свързах се с ФБР и обсъдих идеята си с директора Бърнс. Той също я хареса.

В четири часа следобед в сградата на ФБР бе свикана пресконференция. Директор Бърнс говори кратко и след това ме представи. Бърнс заяви категорично, че аз ще участвам в издирването, докато Кайл Крейг не попадне в ръцете на закона, и че Кайл несъмнено ще бъде заловен.

Бях облечен с черно кожено яке и го бях закопчал, когато пристъпих пред микрофоните. Държах изпълнението ми да бъде абсолютно убедително. Исках да изглеждам самоуверен. Да изглеждам като звезда. Не Кайл беше звездата, а аз. Аз бях тръгнал по петите му. Не той по моите. Той беше плячката.