Джеймс Патерсън - Теменужките са сини

Изведнъж един въпрос изскочи в главата ми. Много добър въпрос.

Къде не бе успял да наложи волята си той?

Какви бяха най-тъмните фантазии на Кайл? Какви бяха мечтите му? Тайните му желания? Какво в миналото го бе разстроило?

Най-лошото все още предстоеше, нали така? Убийството на Зак и Лиз Тейлър бе само началото за него. Щеше ли да продължи с кървавата серия?

И тогава си спомних една фантазия, която Кайл бе споделил с мен една нощ, след като бяхме приключили разследването на един от най-тежките случаи. Спомних си нещо, което беше казал, и повече не можех да мисля за нищо друго.

Грабнах телефона и започнах да набирам един извънградски номер. Надявах се да не съм закъснял. Мислех, че зная кого се кани да убие Кайл.

О, не, Кайл! За бога, не!

Може би просто полудявах. Шофирах почти шест часа по магистрала I-95, пътувах към Нагс Хед, Северна Каролина. Постоянно нервно превключвах станциите, за да не ми се доспи. Мислех си, че Кайл не иска това да приключи — той се забавляваше твърде много, къпеше се в слава.

Бях идвал в тази част на Северна Каролина и преди — с Кейт Мактиърнън. Кайл също бе идвал тук. Опитвахме се да заловим един убиец садист, наречен Казанова. Той бе отвлякъл и държал като заложнички осем жени в горите край Чапъл Хил, Северна Каролина. Кайл бе част от екипа ни или поне така смятах тогава. Но Кайл всъщност е бил и партньор на Казанова в убийствата. Знаех, че това е вярно.

Стигнах до Аутър Банкс точно преди да се спусне нощта. Карах към океана, спомнях си странни подробности: лепкавите кифли от пазара в Нагс Хед, дългите ми разходки с Кейт Мактиърнън по Кокина Бийч; очарователните, почти неестествено живописни брегове в парка Джокей Ридж. Спомнях си колко много се възхищавах на Кейт. Все още бяхме добри приятели с нея, чувахме се поне два пъти месечно. Тя изпращаше интересни подаръци на децата ми за Коледа и рождените им дни. Кейт работеше в Регионалния медицински център в Кити Хоук и живееше с един местен собственик на книжарница, за когото й предстоеше да се омъжи. Домът им бе в Нагс Хед, само на няколко километра разстояние.

Кайл очевидно не бе никак безразличен към Кейт Мактиърнън. Беше го загатвал нееднократно: „Бих могъл да се влюбя в това момиче, ако ги нямаше Луиз и децата. Може би трябва да ги изоставя заради Кейт. Тя може да ме направи щастлив. Кейт би могла да ме спаси“.

Той беше идвал на гости на Кейт в Нагс Хед. Мисля, че той бе дошъл, за да я наблюдава. Според мен не му даваше мира мисълта, че не може да я има, че никога няма да може да я има. Освен това той знаеше колко много държа на Кейт.

Кайл бе тук, дали? Или щеше да дойде.

Бях предупредил Кейт, но докато шофирах, й се обадих отново и категорично настоях тя да се махне от Нагс Хед. Не ме интересуваше колко добра е станала на карате и колко черни колана е събрала. Аз щях да се настаня в дома й. Мислех, че Кайл също ще се появи. Според мен вече не му стигаше само да я наблюдава от разстояние. Ако дойдеше тук, то щеше да бъде, за да я убие.

Поех си дълбоко дъх, когато най-после навлязох в градчето. Изглеждаше ми толкова познато, спокойно и красиво, сякаш нищо лошо не би трябвало да се случи в Нагс Хед.

Най-лошото тепърва предстои , повтарях си мислено. Ето защо той уби първо Зак и Лиз Тейлър. С тях той определи модела. Семейство Тейлър бяха само началото. Предупреждение за това, което предстоеше.

Карах по един тесен павиран път, който се виеше покрай брулените от вятъра пясъчни дюни. Оглеждах се за Кейт. Номер 102 беше двуетажна къща на плажа. Много странна и стилна, точно като Кейт Мактиърнън. Ако Кайл направеше нещо на Кейт, никога нямаше да си го простя.

На покрива се вееше шотландското знаме и това също бе типично за Мактиърнън. Както бях помолил, шестгодишното й волво бе паркирано на алеята пред къщата, лампите в къщата светеха като фар, който да ме насочва — може би насочваха и Кайл.

Всичко ми се струваше сюрреалистично. Нервите ми бяха опънати до крайност. Бях настръхнал целият. Имах предчувствие, че Кайл е наблизо. Просто го знаех, усещах го с всеки сантиметър от тялото си. Но дали наистина бе така? Или просто полудявах? Не бях сигурен кой вариант е по-лош.

Вкарах колата си в гаража и затворих тежката дървена врата. В центъра на гърдите ми се бе образувала една ледена буца. Беше ми трудно да си поема дъх. Както и да мисля трезво.

После влязох в къщата на Кейт Мактиърнън. Равновесието ми бе нарушено. Залитах леко надясно.