Джеймс Патерсън: Теменужките са сини

— Не, Кайл, няма да го направиш.

Всичко водеше към този момент — последните няколко години, всички номера на Кайл. Ръката ми още трепереше, когато приближих пистолета, така че цевта му да докосне челото на Кайл. Честно казано, не знаех какво да направя.

— Надявах се да се стигне до това. Един от нас да контролира ситуацията. Точно тук нещата ми стават интересни — каза той. — Какво ще направиш сега? — Кайл притисна главата си към дулото на пистолета. — Хайде, Алекс. Ако ме убиеш така, аз печеля. Всъщност това ми харесва. Изведнъж ти ставаш убиецът.

Оставих го да говори — Мислителя, който бе побъркан и искаше да държи всичко под контрол.

— Нека ти кажа една жестока истина — продължи той. — Ще я понесеш ли? Колко можеш да понесеш?

— Хайде, просветли ме. Мисля, че ще я понеса, Кайл. Искам да чуя всичко.

— О, ще го чуеш. Това, което правя… е, което всички хора си мечтаят да направят. Аз изживявам тайните им фантазии, мръсните им малки мечти. Аз напълно контролирам средата си. Не живея по правила, създадени от моите така наречени равни. Живея пълноценен живот. Всичко, което правя, е мотивирано от собствения ми интерес. Това е, което желаят всички, повярвай ми. Така че престани да бъдеш толкова уверен в собствените си морални принципи. Това ужасно ме дразни.

Поклатих глава.

— Имам новина за теб. Аз не желая това, Кайл. Това е себична юношеска фантазия.

— О, спести ми провинциалните си психологически тези. Разбира се, че желаеш това. Преследването, тръпката. И твоят живот е същият. Не го ли разбираш. Боже господи! Ти обожаваш лова. Обожаваш го! Обожаваш го!

Няколко минути просто се взирахме един в друг. Омразата между нас сега бе съвсем очевидна. После Кайл отново се разсмя — гръмогласно. Смееше се за моя сметка.

— Все още не разбираш, нали? Ти си глупак. Толкова си жалък. Не разполагаш с нищо, нямаш и най-малкото доказателство срещу мен. След ден-два ще бъда на свобода. Ще мога да правя каквото си реша. Представи си възможностите. Всичко, което си изфантазирам. Успокояваща мисъл, нали така, Алекс? Стари приятелю. Исках ти да знаеш кой съм и какъв съм. Не е забавно, ако никой не подозира. Исках това да се случи. Отчаяно го исках. Повече от всичко на света. Аз нагласих всичко. И щом изляза на свобода, ще знаеш, че се спотаявам някъде… че чакам и наблюдавам. Виждаш ли, пак аз печеля. Исках ти да ме заловиш, точно ти. Какво ще кажеш?

Взирах се в очите на Кайл — беше като детската игра кой ще мигне пръв. Кой пръв ще отмести поглед.

Накрая му намигнах.

— Пипнах те — казах му аз. — Мисля — продължих, — че току-що направи първата си голяма грешка. Не помисли за всичко. Пропусна една важна подробност, Мислителю. Знаеш ли каква? Хайде, ти си много умен. Сети се.

Отстъпих настрани от Кайл. Сега аз бях този, който се усмихваше, може би дори самодоволно. Взрях се в лицето му, изчаках да си помисли. Виждах, че няма никаква представа за какво говоря.

— Гледай внимателно. — Извадих мобилния телефон от джоба си. Вдигнах го, за да го види Кайл. Показах му, че е включен. — Набрах домашния си номер, когато започнахме да говорим. Телефонът вкъщи е на секретар. Всичко, което ми каза току-що, е записано в гласовата ми поща. Разполагам с твоето признание, Кайл. Всичко, всяка дума, която каза. Ти губиш, жалък, побъркан кучи син! Ти губиш, Мислителю!

Неочаквано Кайл скочи и се хвърли към мен, тогава отново го ударих. Забих най-доброто кроше в живота си, поне така го почувствах. Тялото му направо отхвръкна и видях, че съм избил два от предните му зъби.

Така изглеждаше той в репортажите, които излъчиха и публикуваха след залавянето му: великият Мислител без два предни зъба.

Най-после успях да си почина, да се откъсна от полицията за малко. Кайл Крейг бе в най-строго охраняваната част на затвора Лортън. Областният прокурор бе уверен, че разполага с предостатъчно доказателства, за да го осъди. Скъпият адвокат на Кайл от Ню Йорк пищеше до небесата, че клиентът му не е извършил никакви престъпления и че обвинението срещу него е скалъпено. Удивително, нали? Съдебният процес щеше да бъде един от най-големите във Вашингтон, а може би и в цялата страна.

Работата беше там, че вече не исках да мисля за Кайл или процеса или за някой друг психопат убиец. Не бях ходил на работа от седмици и се чувствах добре. Чувствах се много добре. Раната от пикела в гърдите ми заздравяваше добре. Белегът щеше да ми бъде за спомен. Прекарвах възможно най-много време вкъщи. Бях присъствал на два поредни концерта на Деймън.