Джеймс Патерсън - Теменужките са сини

После й казах кой е убиецът.

Тя избухна в гняв, предимно насочен към Кайл.

— Знаех, че нещо не е наред с този човек, но не очаквах да е толкова зле. Трябва да спрем този кучи син. Не ми пука за колко умен се мисли.

Тя ми каза къде да открия сервизния вход и после пожарната стълба, по която можех да стигна до нейния етаж. Бързо заобиколих сградата в сенките. Не мисля, че Кайл ме видя. Надявах се да не ме е забелязал. Но в крайна сметка той беше Мислителя.

Той беше умен, по-умен от всеки друг, срещу когото се бях изправял.

Имаше опит в наблюдението под прикритие, вероятно много повече от мен самия.

Той не допускаше грешки, поне досега не бе допуснал никакви.

Лесно открих задния вход на сградата и бързо се изкачих по стълбите. Опитвах се да се движа безшумно. Нямаше как да знам къде се намира Кайл в момента.

Когато стигнах до апартамента на Джамила, вратата беше отворена. Стомахът ми се сви и усетих, че ми се гади.

— Джамила?

Тя веднага надникна през вратата.

— Влизай. Добре съм, Алекс. Сега ние ще го пипнем, а не обратното.

Бързо влязох в апартамента, нарочно не светнахме никъде. Успях да различа дневната и кухнята, вратата към малката тераса. Еркерен прозорец с широк перваз за сядане. Нейният дом. Мястото, където той искаше да я убие. Надникнах навън — не видях Кайл на улицата. Той бе на ход.

Джамила не изглеждаше изплашена, само объркана и ядосана. Беше извадила служебния си револвер. Беше готова, каквото и да се случеше.

Не мисля, че бях осмислил напълно това, което се бе случило отвън. Всичко ми се струваше нереално, зрението ми бе замъглено. Усещах нервите си опънати до крайност. Кайл Крейг беше мой приятел. Бяхме работили по един куп случаи заедно.

— Защо той е навън, Алекс? — попита Джамила накрая. — Защо е дошъл за мен? Не мога да разбера това копеле. Какво съм му направила?

Взрях се в очите й, поколебах се секунда-две, после й отговорих:

— Той не е дошъл заради теб, поне не мисля, че е това. Заради мен е — това е между Кайл и мен. Станал съм част от неговите фантазии, от историята, която си развива всеки ден. Доказва колко по-добър е от мен. Трябва да докаже, че наистина е Мислителя.

Мислителя вече бе направил следващия си ход, въпреки че знаеше, че това е само малка крачка в голямата схема на нещата. Беше се оттеглил. Намираше се на шест пресечки от апартамента на Джамила Хюз и стоеше на хълма до едно игрище. Оттук можеше да наблюдава сградата й, еркерния прозорец, малката тераса отстрани.

Това му харесваше — неоспоримото налагане на волята му, на егото му над света. Никой не се бе доближавал до това да го залови или дори да заподозре кой всъщност е той.

Сега Крос беше вътре и това правеше всичко или много трудно, или може би по-лесно. Скоро трябваше да вземе още едно решение. Дали да рискува всичко на този етап? Да промени всичко? От години живееше сложен двойствен живот. Правеше всичко, което пожелаеше, когато и където пожелаеше. Наслаждаваше се на свободата си, а колко други изобщо бяха опитвали този забранен плод? Той бе и полицаят, и престъпникът. Може би идваше време за промяна. Може би животът му бе станал прекалено безопасен, прекалено предсказуем. Кайл обожаваше лова — в това отношение беше като Казакова и Джентълмена, двама много талантливи убийци, които познаваше добре, единият действаше в Северна Каролина, другият — в Южна Калифорния. Беше открил, че е съгласен с Казанова, че мъжете са ловци по природа. Така че той ловуваше — мъже и жени — и се наслаждаваше да убива хора и от двата пола, но той отиваше една важна стъпка по-надалеч.

Той убиваше и техните убийци. Елиминираше съперниците си. Побеждаваше ги в собствената им игра.

Познаваше Казанова години преди вманиаченият отвратителен убиец да бъде заловен от него и доктор Крос. Беше си играл игрички на убийства с Казанова и Джентълмена. Целуни момичетата и ги накарай да плачат. Кайл дори се беше влюбил в една от жертвите — младата Кейт Мактиърнън. Все още си падаше по скъпата сладка Кейт. Беше толкова много неща за толкова много хора, беше играл толкова много роли и едва започваше.

Той бе Мислителя — но той също така бе помогнал да заловят мъжа, когото мислеха за Мислителя. Имаше ли по-добър пъзел от това?

Той бе неуловимият убиец в Балтимор, Синсинати, Роанок, Вирджиния, Филаделфия, докато тези градове и незначителните роли, които играеше в тях, не му омръзнаха. Той беше съпруг на Луиз, баща на Брадли и Вирджиния. Той се издигаше главоломно във ФБР, имаше само един сериозен проблем: вярваше, че най-после са по следите му. Беше сигурен — макар че, господи, какви глупаци бяха всички. Толкова много вълнуващи роли, толкова много пози, че понякога Кайл Крейг се чудеше кой всъщност е.