Андреа Камиллери - Крадецът на закуски

Поднесе към устата си първата хапка, но не я глътна веднага. Остави вкусът приятно и напълно да се разпространи по езика и небцето, за да могат те изцяло да си дадат сметка за дара, който им беше поднесен. Преглътна залъка си и пред масата му се появи Мими Ауджело.

— Седни.

Мими Ауджело седна.

— И аз ще ям.

— Прави каквото искаш. Но не говори, казвам ти го като брат, а и в твой интерес е да не говориш за нищо на света. Ако ме прекъснеш, докато ям тази мерлуза, съм способен да те заколя.

— Донеси ми спагети с миди — каза съвсем безразлично Мими на Калоджеро, който минаваше покрай тях.

— С доматен сос или не?

— Без сос.

Докато чакаше, Ауджело си присвои вестника на комисаря и започна да чете. Спагетите дойдоха точно когато, за щастие, Монталбано беше приключил с мерлузата, защото Мими посипа обилно порцията си с пармезан. О, боже! Дори една хиена, дето е хиена и се храни с мърша, би повърнала при идеята за спагети с миди, поръсени с пармезан!

— Как се представи пред началника на полицията?

— Какво означава това?

— Искам само да знам дали на началника си близал задника, или топките му?

— Ама какви работи ти минават през главата?

— Мими, познавам те. Ти си се вкопчил веднага в случая с простреляния с картечен откос тунизиец, за да се прочуеш.

— Изпълних само дълга си, защото ти беше неоткриваем.

Пармезанът му се стори малко, добави още две лъжици, а отгоре настърга малко чер пипер.

— А в кабинета на префекта как влезе, лазейки?

— Салво, трябва да престанеш.

— И защо? След като не пропускаш да ме наклепаш пред началниците!

— Аз? Да те клепам пред началниците? Салво, ако наистина исках да го направя, за четирите години, в които работим заедно, в този момент ти вече трябваше да ръководиш най-забитото полицейско управление в най-загубеното селце на Сардиния, докато аз щях да съм най-малко заместник-началник на полицията. Ти, Салво, знаеш ли какъв си? Гевгир, през който водата изтича през многото дупки. А аз не правя друго, освен да запушвам колкото се може повече от твоите дупки.

Имаше пълно право и Монталбано, който вече си беше излял душата, смени тона:

— Поне ме информирай.

— Направих рапорта, там е описано всичко. Моторен риболовен кораб „Сантопадре“ от Мадзара дел Вало, плаващ в открито море, с шест души екипаж, от които единият тунизиец, който за пръв път се качва на палубата, горкичкият. Обичайният сценарий, какво да ти кажа… Катерът на бреговата охрана на Тунис им заповядва да спрат, но риболовният кораб не се подчинява и онези стрелят. Този път обаче нещата са се развили по по-различен начин, защото е убит по грешка човек, и най-огорчени от това ще бъдат тунизийците. Защото тях ги интересува само да задържат риболовния кораб и да поискат от собственика му, който преговаря с тунизийското правителство, цяла лодка с пари, за да го пуснат.

— А нашето?

— Нашето какво?

— Нашето правителство няма ли да се намеси?

— За бога! Трябва да изгуби безкрайно много време, за да разреши въпроса по дипломатически път. А разбираш ли, че колкото повече риболовният кораб стои задържан, толкова по-малко печели собственикът му!

— Ама от цялата тази работа какво влиза в джоба на тунизийския екипаж?

— Получават комисиони, както общинските полицаи в някои наши градове. Неофициално обаче. Капитанът на „Сантопадре“, който вероятно е и собственик на кораба, казва, че го е атакувал „Рамех“.

— Какво е това?

— Тунизийски катер, чието име е „Рамех“ и е под командването на някакъв офицер, който се държи като истински пират. Тъй като този път има убит, нашето правителство ще бъде принудено да се намеси. Префектът поиска много подробен рапорт.

— Защо дойдоха да ни досаждат на нас, вместо да се върнат в Мадзара?

— Тунизиецът не е умрял на място, а пристанището във Вигата е било най-близкото, но горкият човечец не е устискал.

— Поискали ли са помощ?

— Да. От катера „Светкавица“, онзи, който винаги е закотвен на нашето пристанище.

— Какво каза, Мими?

— Какво съм казал?

— Каза: „е закотвен“. Може би си го написал и в рапорта до префекта. Представи си само, онзи какъвто е дребнав! Със собствените си ръце си се прецакал, Мими.

— И как трябваше да го напиша?

— Акостирал, Мими. „Закотвен“ означава, че е в открито море. Разликата е фундаментална.

— О, боже!

Беше ясно, че префектът Дитрих, от Болцано, не можеше да различи рибарска лодка от крайцер, но Ауджело се беше хванал и Монталбано се забавляваше.