Андреа Камиллери - Крадецът на закуски

Госпожа Пичирило му направи път и го въведе в приятно холче.

— Съпругът ви вкъщи ли е?

— Аз съм вдовица. Живея с дъщеря си Луиджина, която е мома, не е омъжена.

— Ако е вкъщи, извикайте я да дойде.

— Луиджина!

Появи се момиче малко над двайсетте, в дънки. Симпатично, но много бледо, буквално изплашено.

Вонята на гнило стана още по-силна и комисарят реши да действа грубо, без заобикалки:

— Тази сутрин Лапекора е идвал при вас. Какво искаше?

— Не! — каза почти изкрещявайки Луиджина.

— Кълна ви се! — заяви майката.

— Какви бяха отношенията ви с господин Лапекора?

— Познавахме го по физиономия — каза госпожа Пичирило.

— Не сме направили нищо лошо — изхленчи Луиджина.

— Чуйте ме добре: ако не сте направили нищо лошо, не трябва да изпитвате никакъв страх или боязън. Има свидетел, който потвърди, че господин Лапекора е бил на петия етаж, когато…

— Ама защо сте се вкопчили в нас? На тази площадка живеят и две други семейства, които…

— Стига! — подскочи Луиджина в плен на обзелата я истерия. — Стига, мамо! Кажи му всичко! Кажи му го!

— Ех, добре де! Тази сутрин дъщеря ми, на която й се налагаше да отиде рано на фризьор, извика асансьора и той дойде веднага. Трябва да е бил спрял на долния етаж, на четвъртия.

— В колко часа?

— Осем, осем и половина. Отвори вратата и видя господин Лапекора седнал на пода. Аз, тъй като я придружавах, също погледнах в асансьора, но ми се стори, че онзи е пиян. Имаше бутилка с вино, която все още не беше отворена, и… изглежда, се беше изпуснал в панталоните. Дъщеря ми изпита отвращение. Затвори вратата на асансьора и тръгна да слиза по стълбите. В този момент асансьорът потегли, някой отдолу го беше извикал. Дъщеря ми Луиджина обаче има деликатен стомах, тази гледка ни потресе и се наложи да се върне вкъщи, за да се освежи, аз също. Не бяха минали дори пет минути, когато госпожа Гулота дойде да ни каже, че горкият господин Лапекора не е бил пиян, а мъртъв! Това е всичко.

— Не — каза Монталбано. — Това не е всичко.

— Какво говорите? Казах ви истината! — каза раздразнената и обидена госпожа Пичирило.

— Истината е малко по-различна и неприятна. Вие двете сте разбрали веднага, че мъжът е мъртъв. Но не сте казали нищо, престорили сте се, че дори не сте го видели. Защо?

— Не искахме да влезем в устата на всички — призна си пораженчески госпожа Пичирило. Веднага обаче беше обзета от прилив на енергия и изкрещя истерично: — Ние сме свестни хора!

И тези две свестни особи бяха оставили трупа, за да бъде открит от някого другиго, може би по-несвестен от тях? Ами ако Лапекора е агонизирал? Изобщо не им е пукало да се опитат да го спасят… Как бе възможно? Как? Излизайки, тресна вратата и се озова лице в лице с Фацио, който беше дошъл да му прави компания.

— Тук съм, комисарю. Ако имате нужда…

Озари го една идея.

— Да, имам нужда. Потропай на тази врата, там има две жени, майка и дъщеря. Обвинение — не са оказали първа помощ. Отведи ги в полицейското управление, но вдигни колкото е възможно повече шум. Всички в сградата да разберат, че сме ги арестували. След това, когато аз дойда, ще ги освободим.

Счетоводителят Куликия, който живееше в първия апартамент на четвъртия етаж, веднага щом отвори вратата, избута комисаря назад и го отдалечи от нея.

— Жена ми не трябва да ни чуе — каза и затвори крилото на вратата.

— Аз съм комисар…

— Знам, знам. Донесли сте ми бутилката?

— Каква бутилка? — попита смаяният Монталбано, поглеждайки седемдесетгодишния слаб мъж, който имаше конспиративно изражение.

— Тази, която беше близо до мъртвия, бутилката с бяло вино „Корво“.

— Не е ли била на господин Лапекора?

— Как негова! Моя е!

— Извинете ме, но не ви разбрах, бихте ли ми обяснили по-добре?

— Тази сутрин излязох да пазарувам и когато се върнах, отворих асансьора, но вътре в него беше Лапекора, мъртъв. Веднага го разбрах.

— Вие повикахте ли асансьора?

— Защо? Той си беше на партера.

— И какво направихте?

— Какво можех да направя, сине мой? Левият ми крак и дясната ми ръка са сакати. Американците стреляха по мен. Освен това носех четири пакета, можех ли да изкача всичките тези стълби пеша?

— Искате да кажете, че сте се качили при мъртвеца?

— Ами, разбира се! Само че, когато асансьорът спря на моя етаж, който е и етажът на умрелия, бутилката с вино се изтърколи от торбичката. Тогава направих следното: отворих вратата на апартамента, занесох вътре пакетите и след това се върнах, за да взема бутилката. Но не успях да го направя навреме, защото някой от горния етаж извика асансьора.