Патриция Корнуэлл - Нощен патрул

— Малко — отговори Анди.

Станаха и се преместиха в трапезарията, която не се различаваше много от бара, само дето около масите имаше удобни столове, а вентилаторите работеха с пълна сила. От колоните долиташе гласът на Джими Бъфет. Масата им, на която имаше свещ и бутилка кетчуп, се клатеше и това принуди Бразил да пъхне под крака й няколко пакетчета захар. Аксъл си поръча коктейл „Нападението на акулата“ и убеди Анди да опита коктейл с ром, в който имаше толкова алкохол, че Бразил щеше да откачи, ако го изпие.

И сякаш това не бе достатъчно, Аксъл поръча и кофа с лед, пълна с бутилки бира. Всичко щеше да се нареди чудесно, мислеше си музикалният критик. Анди бе като малко кученце и можеше да бъде обучен. Томи изненадано осъзна, че Бразил никога преди не се е напивал. Невероятно. Къде бе израснал този хлапак? В манастир ли? Анди отново носеше тесните джинси от ученическите си години и тениска с емблемата на отбора му. Аксъл се опитваше да не мисли какво ли бе да съблечеш тези дрехи.

— Всичко тук е чудесно — каза Аксъл, без да погледне към менюто. — Миди, раци, сандвичи, какво ли не. Аз обикновено си взимам панирани скариди.

— Добре — каза Бразил на двамата критици, седящи срещу него. — Мисля, че се опитваш да ме напиеш.

— По никакъв начин — отвърна Томи и повика келнерката. — Почти нищо не си пил.

— Обикновено не пия. А и тази сутрин съм пробягал над десет километра.

— Господи — възкликна Аксъл. — Ти наистина си израснал в саксия. Ще трябва да те образовам малко.

— Не мисля така — отговори Бразил, който имаше желание да се прибере у дома и да си легне. — Не се чувствам много добре, Томи.

Аксъл настояваше, че храната ще го оправи, и се оказа съвсем прав. Бразил се почувства по-добре, след като повърна в тоалетната. После мина на чай с лед.

— Трябва да тръгвам — каза той на разочарования Томи.

— Не още — отвърна Аксъл, сякаш той трябваше да вземе решение за това.

— О, да. Изчезвам — настоя Бразил.

— Нямахме възможност да си поговорим — каза Аксъл.

— За какво?

— Знаеш.

— Трябва ли да отгатна? — раздразни се Анди, чиито мисли все още бяха в Дилуърт.

— Знаеш — повтори Томи с напрегнат поглед.

— Искам просто да бъдем приятели — уведоми го Бразил.

— И аз това искам — съгласи се критикът. — Искам да се опознаем по-добре, за да бъдем истински приятели.

Бразил веднага схвана намека.

— Ти искаш да сме прекалено близки приятели. И искаш да започнем веднага. Независимо какво казваш, знам целта ти. Не си искрен. Ако ти кажа, че ще дойда у вас, ще тръгнеш веднага.

— Какво лошо има в това?

Аксъл хареса идеята и се зачуди дали би могла да се осъществи някога.

— Видя ли? Противоречиш си. Това не се нарича приятелство — каза Анди. — Това е само секс. Аз не съм парче месо. Нито пък искам да съм приключение за една нощ.

— Кой говори за една нощ? Аз съм по сериозните връзки — увери го Аксъл.

Бразил забеляза двама мъже с изпъкнали мускули и татуировки, облечени в мърляви гащеризони, които пиеха „Будвайзер“, гледаха ги вторачено и ги подслушваха. Работата не отиваше на добро, но Аксъл не обръщаше внимание на дебелите пръсти, тропащи нервно по масата, и мръсните погледи, насочени към тях, докато онези двамата планираха как ще ги нападнат на паркинга.

— Чувствата ми към теб са много дълбоки — продължи Аксъл. — Честно казано, влюбен съм в теб — добави той, като се отпусна на стола и размаха ръце отчаяно. — Ето. Казах го. Намрази ме, ако искаш. Накажи ме.

— Ама че гнусотия — каза Ризо, чиято татуировка показваше гола жена с огромни гърди.

— Трябва да изляза на чист въздух — съгласи се приятелят му Бъз Шифлет.

— Томи, трябва да действаме разумно и да изчезнем оттук колкото се може по-скоро — предложи тихо Бразил. — Направих грешка и се извинявам за нея. Не трябваше да идвам тук с теб. Бях в лошо настроение и си го изкарах на теб. Сега трябва да изчезваме бързо или ще умрем.

— Значи наистина ме мразиш — унило промълви Аксъл.

— Тогава остани тук — каза Бразил и се надигна. — Ще закарам колата ти до предната врата, а ти трябва бързо да скочиш вътре. Ясно ли е?

Той си помисли за Уест и гневът му се завърна. Анди се огледа, сякаш очакваше избухване на престрелка. Навсякъде беше пълно с простаци, които пиеха бира и ядяха риба. Всички гледаха мрачно към Бразил и Аксъл. Томи осъзна мъдростта на идеята Анди сам да се качи в колата.

— Ще платя сметката, докато докараш колата — каза Аксъл. — Вечерята е от мен.