Кристина Ульсон - Пепеляшките

Сигурно имаха допирни точки. Неслучайно косата и дрехите на бебето бяха сложени в кутия и оставени на двора или някъде наоколо. Подробностите за изчезването на Лилиан Себастиансон все още не бяха известни на пресата, разследващият екип ги беше държал в тайна.

Всъщност само една мисъл се въртеше в главата му, когато Рюд наближи Стокхолм и видя силуета на „Глубен“ 13 13 Голяма спортна и концертна зала в южната част на Стокхолм с формата на земното кълбо, от шведски globen. — Бел.прев. далеч на изток. Трябваше да намерят Моника Сандер. Веднага.

Медицинските сестри в Отделение 4 на Каролинската университетска болница в Солна 14 14 Квартал на Стокхолм. — Бел.прев. бяха инструктирани да бъдат много предпазливи в манипулациите с пациентката, намираща се сама в стая 3. Младата жена беше докарана в Спешното отделение с линейка в един часа през нощта. Съседът й се събудил от странен шум на стълбището и погледнал през шпионката на вратата, за да види дали не са крадци. Вместо това обаче забелязал момичето от съседния апартамент проснато пребито на стълбите; краката й били в апартамента, а останалата част от тялото — отпусната върху твърдата мраморна площадка.

Съседът веднага извикал линейка и после останал до крехката жена, която била почти в безсъзнание, когато медицинският екип я вдигнал на носилката и я изкарал от блока.

Попитали го как се казва жертвата.

— Йелена или нещо подобно — отвърнал съседът. — Но тя не е собственичка. Истинският собственик не живее тук от години. Жената, която току-що изнесохте, е последната от многото наематели. Някакъв мъж също живее тук понякога, но и неговото име не знам.

Никакво друго име не било окачено на вратата на апартамента. Пребитата жена отговорила несвързано, когато някой от линейката я плеснал по бузата и я попитал как се казва. Придружаващата медицинска сестра все пак твърдяла, че доловила нещо. Сякаш била отвърнала „Хелена“.

После почти веднага изпаднала в безсъзнание.

В Спешното отделение раните й били преценени като много сериозни. Изследванията показали четири пукнати ребра, натъртени скули, премазани челюсти и счупени пръсти. Цялото й тяло било в синини, направили й рентгенови снимки на черепа и констатирали, че има оток на мозъка от ударите, които изтърпяла, и решили първо да я оставят в Интензивното отделение.

Най-възмутителни обаче били не многобройните синини, рани и счупвания; това, което накарало персонала да се почувства истински зле, били изгарянията. Тялото й сякаш било обгорено на двадесетина места с горяща клечка кибрит. Болката сигурно била толкова непоносима, че тръпки побивали медицинските сестри, които се редували да наглеждат пациентката.

Към десет часа жената, приета под името Хелена, започнала да идва в съзнание, но била унесена от морфина, който й дали заради болките. Главният лекар в Интензивното отделение преценил, че състоянието на пациентката вече позволявало тя да бъде преместена в обикновено отделение, затова я закарали в номер 4.

Сестра Моа Нилсон трябваше да я наблюдава. Задачата й не беше кой знае колко трудна. Тя гледаше с голямо състрадание крехката женица, чието лице бе превърнато в мозайка от синини. Невъзможно беше да се каже как е изглеждала в действителност. Нямаше и лична карта. И все пак на Моа й се струваше, че разбира донякъде как е живяла жертвата. Ноктите й бяха изгризани до дъно, малки аматьорски татуировки красяха ръцете й. Косата й беше червена, но си личеше, че е боядисана. И то май за последно съвсем наскоро. Сухи, оклюмали кичури се стелеха на възглавницата около главата й. Червеното беше толкова ярко, че сякаш лицето й почиваше в локва кръв.

Колегите на Моа непрекъснато наминаваха, за да видят как се справя жертвата, но положението остана непроменено, докато количката с вечерята не обиколи отделението. Тогава изведнъж пациентката отвори много бавно окото, което не беше подуто.

Моа остави списанието, което разглеждаше.

— Хелена, намираш се в Каролинската университетска болница — каза тихо тя и седна на ръба на леглото на младата жена.

Тя мълчеше. Изглеждаше много, много уплашена.

Моа погали внимателно ръката й.

Жената прошепна нещо.

Сестрата се наведе по-близо със сбърчено чело.

— Помогнете ми — шепнеше жената. — Помогнете ми.

Спенсър Лагергрен имаше много добри страни, но на Фредрика Бергман винаги й беше липсвал елементът на спонтанност и изненада във връзката им. До известна степен това можеше естествено да се обясни с факта, че той беше женен; следователно, пространството за спонтанност бе ограничено. Но почти изцяло се дължеше на доста скованата му фантазия, точно що се отнасяше до изненади. Спенсър винаги се осланяше на случайността, ако трябваше да разчупи рутината.