Кристина Ульсон - Пепеляшките

Мъжът поклати глава.

— Никога ли не говорихте за това къде е била в онзи ден? — продължи с въпросите Фредрика.

— Не, каза само, че наистина трябвало да се срещне с някого — отвърна Магнус. — Бил в града само този ден. Не мисля, че е разговаряла с друг за това. Не споделяше лични неща. Знам, че си бях отбелязал, че е малко трудно да се общува с нея. Мислите й винаги се рееха някъде другаде.

Фредрика бавно кимна.

— Не си ли спомняте нещо друго?

Магнус се засмя за кратко.

— Спомням си, че се сблъсках с нея по-късно вечерта на същия ден. Беше пребледняла като платно. Страшно се притесних. Тя обаче каза, че ще се почувства добре, ако си почине. Мисля, че беше заради посетителя, срещата не бе минала според очакванията й. — Той вдигна рамене. — Беше пълнолетна, не можех, по дяволите, да я заставя да се свърже с полиция или с лекар.

Фредрика се усмихна малко сковано.

— Да, прав сте — каза тя.

После остави визитката си върху зелената му папка.

— В случай че си спомните още нещо — добави стажантката и стана.

— Или ако ми се прииска приятна компания — отвърна Магнус и й намигна.

Фредрика се усмихна насила още веднъж, но пак сковано.

— Сама ще намеря изхода — каза тя.

Алекс Рехт се чувстваше затруднен. Затруднен и вбесен. Естествено, беше допускал грешки през дългата си кариера в полицията. Естествено. Никой не е безгрешен. Но този път! Случаят с изчезналото дете. Почти изпитваше желание да удари някого, независимо кого, както си стоеше в стаята. Напълно беше пренебрегнал вероятността да изчезнат още деца. Всички я пренебрегнаха. Беше напълно сигурен, след като екипът му отписа Габриел Себастиансон за главен заподозрян, че случилото се засягаше единствено живота на Сара Себастиансон. И за секунда, преди вече да беше станало късно, не бе се замислил, че си имаха работа със самия дявол. А когато го направи, вече беше късно.

Нещо го жегна в гърдите, докато издишаше. Гневът бе заседнал дълбоко в гърлото му.

Алекс шареше с пръсти по календара на бюрото си. Беше събота, пети ден, откакто Лилиан Себастиансон бе обявена за изчезнала от бързия влак от Гьотеборг. Пет дни. Нищо и никакво време. И точно това смути работата на полицията — че всичко се беше развило толкова бързо. В момента, в който сметнаха, че контролират ситуацията, се оказа, че случаят вече е поел в друга посока. Алекс разсъждаваше върху израза „да изостанеш с една крачка“. Да, но той и екипът му едва ли бяха изостанали с една крачка, по-скоро с цяла миля.

Заслуша се в шума по коридора. Обикновено никой не дежуреше през почивните дни, но сега всички бяха под пара.

Анализаторът от Националната полиция не спираше да преработва информацията от обажданията на гражданите. Алекс малко се учудваше каква е ползата от вкарването на всичко това в някаква си база данни. Досега нямаше кой знае какъв резултат. До известна степен това се дължеше и на начина на работа на разследващите.

Педер например не беше уведомил анализатора за разговора за мъртвата жена в Йоншьопинг. Ако го беше направил, много по-бързо щяха да изяснят връзката със случая, който разследваха. От друга страна, Фредрика доста бързо им предостави необходимата информация. Това потвърждаваше твърдението на Алекс с все по-голямото навлизане на компютрите, че тяхното поле на действие е ограничено, ето защо винаги трябваше да има кой да съхранява данните в малката си главица. Ако екипът беше просто достатъчно добре сработен, информацията се предаваше както трябва, дори и без помощта на компютри.

Алекс въздъхна и погледна към синьото, но осеяно с облаци небе. Може би остаряваше и ставаше раздразнителен. Може би загубваше плам за работа. Или още по-лошо: може би се превръщаше в един закостенял комисар, с когото не искаше да работи нито един новобранец. Колко дълго можеше да го смятат за легенда, без да се доказва? Колко дълго можеше да се осланя на добрата си репутация?

Започна да преглежда листовете на бюрото си. Фредрика тъкмо бе потвърдила от Умео, че Сара Себастиансон е излъгала кога е решила да остане там по-дълго от приятелката си. Алекс сбърчи чело. Беше печално, че Сара е излъгала за евентуалните си връзки с Умео. Това истински го вбеси. Трябва да запали колата и лично да я посети. Изобщо не му пукаше, че точно сега бе най-трудният момент в живота й. Тя спъна работата им, а това беше недопустимо. Независимо от това, колко страдаше.

Алекс отстъпи назад няколко крачки. Всъщност тя не беше излъгала за връзката си с Умео, но бе премълчала една специфична подробност. Подробност, която самата Сара вярваше, че ще скрие от полицията, но която полицията от своя страна смяташе за важна част от пъзела.