Кристина Ульсон - Пепеляшките

Разследващите бяха работили съгласно тезата за нещо, случило се в Умео, което по-късно бе определило съдбата на Сара Себастиансон, но сигурно отчасти бяха сгрешили. Трябваше да се е случило, преди Сара да замине за курса през онова лято; в опит да се излекува, тя бе решила да удължи престоя си там.

Затова сега някой я наказваше, като убива детето й? Може би този, с когото е трябвало да се срещне точно в онзи ден?

Алекс извади една от неприятните снимки на мъртвата Лилиан. Защо беше белязана с думата „нежелана“? Защо някой си беше втълпил, че е дете, което никой не иска? И защо я намериха пред Спешното отделение? Имаше ли значение? Можеше ли да бъде изхвърлена на друго място в Умео? Или в който и да било друг град?

Алекс се размърда неспокойно. Естествено, питаше се дали нов труп ще се появи пред болницата в Умео.

Категорично отказа да мисли за изчезналото бебе. Надяваше се, че разговорът на Фредрика с бабата на убитата жена в Йоншьопинг ще доведе до някъде. А също и че скоро ще открият мистичната Моника Сандер. Без нея, за съжаление, в момента всичко изглеждаше безнадеждно.

Алекс дръзко се изправи зад бюрото. Трябваше да изпие чаша кафе. И да се отърси от безпокойството. Ако още отсега мислеше кога ще се появи следващото убито дете, то битката вече беше загубена.

Педер Рюд спа учудващо добре през нощта. С Юлва не си казаха почти нищо, когато той се прибра малко след десет часа. Момчетата спяха, разбира се. Педер застана тихо до леглото на едното дете и го погледа. Синята пижамка с маймунки, малкият палец в устата. Лекият трепет на лицето, може би сънуваше нещо? Бащата се усмихна нежно и погали сина си по челото.

Юлва му зададе няколко въпроса за второто изчезнало дете и той й отговори кратко. После изпи чаша вино, погледа малко телевизия и си легна. Точно когато угаси лампата, чу гласа й в тъмнината.

— Някой ден трябва да си поговорим сериозно, Педер.

Не последва отговор.

— Не може повече да живеем така — продължи Юлва. — Трябва да сме искрени в чувствата си.

И ето че той най-сетне изплю камъчето:

— Не издържам. Просто не издържам.

После добави:

— Не искам животът ми да изглежда така. В никакъв случай.

Лежеше обърнат към нея, когато го каза, и въпреки тъмнината видя как лицето й помръкна и чу как дишането й се промени. Юлва го чакаше да каже още нещо, но нямаше какво. После Педер заспа, странно облекчен и много обезпокоен, че не чувстваше нищо. Никаква тревога, никаква паника. Само облекчение.

В колата на път за работа се опита ясно да помисли за случая с изчезналото дете.

Първо се разсея, задето забрави да предупреди Джими, че няма да могат да се срещнат, както бяха планирали. Налагаше се друг ден да ядат марципанова торта, защото Педер беше зает. Никога не му бе ясно доколко Джими го разбираше. Той рядко долавяше нюансите в разговора, а и отношението на брат му към времето бе коренно различно от това на останалите хора.

Нещо го тормозеше подсъзнателно, нещо, което беше пренебрегнал. Прост, но значим детайл, който бе изчезнал от паметта му. Вестниците всеотдайно издирваха Моника Сандер по име и снимка. Скицата на лицето бе публикувана отново, този път заедно с почти десетгодишна паспортна снимка. Алекс и Педер се поколебаха дали наистина е разумно да пуснат старата фотография на Моника, която получиха от приемната й майка. Навярно с годините жената съвсем не си приличаше, а и съществуваше голям риск хора от миналото й да започнат да звънят и да дават на полицията информация, нямаща нищо общо със сегашния живот на Моника. Но така или иначе, всички трябваше да бъдат чути.

Разследването не можеше да си позволи повече пропуски. Моника Сандер трябваше да бъде открита на всяка цена.

Педер беше говорил с Алекс сутринта. Досега никой не бе съобщил нещо важно. Изведнъж се почувства уморен и обезсърчен. Докъде всъщност, си мислеха, че ще стигнат с една стара снимка, с лоша полицейска скица и име, което Моника Сандер може би отдавна не използваше?

Тогава най-накрая се сети какво беше пренебрегнал в издирването й. Педер бързо паркира колата пред Сградата и се втурна към отдела.

Алекс тъкмо се беше върнал в стаята си с чаша кафе, когато Рюд връхлетя през вратата. Едва успя да каже „добро утро“, преди новодошлият да започне да говори.

— Трябва да я издирваме с двойно име — каза той припряно.

— За кого говориш? — учуди се Алекс.

— Моника Сандер — прекъсна го Педер. — Трябва да се обадим на данъчната служба и да проверим с какво име е дошла в Швеция. Нали е била осиновена. Сигурно е научила първото си име и го използва като псевдоним или нещо подобно.