Кристина Ульсон - Пепеляшките

Тя не успя да се обади на Педер, за да разкаже за бившето гадже на Сара Себастиансон, както беше обещала на Алекс. Надяваше се, че колегата й все пак е получил нужната му информация, за да проведе разпита.

Макар и изморена, Фредрика се чувстваше странно въодушевена. Разследването най-сетне се бе разгърнало и по някакъв странен начин на нея й се струваше, че се движеше в правилната посока. Съвсем за кратко полицайката се замисли къде ли можеше да се намира в момента Габриел Себастиансон, първият главен заподозрян. Вероятно майка му му беше помогнала да напусне страната. Фредрика потръпна леко, щом се сети за дома на Теодора Себастиансон. Целият имот беше направо отблъскващ.

Вечерното слънце галеше асфалта, когато Фредрика напусна терминала на летището. Докато чакаше Алекс да й отговори, си позволи да затвори очи и да се стопли на лъчите. Лек полъх я погали.

Пролетно време, помисли си тя. Не лято, а пролет витае във въздуха.

Нито Алекс, нито Педер вдигнаха телефоните си, така че Фредрика грабна решително куфара и се запъти към най-близкото такси. Беше си запазила стая в „Градския хотел“. Навярно можеше да се поглези с чаша вино на верандата, докато си направи план за утре? А защо не и да помисли за съобщението от Центъра за осиновяване, оставено на телефонния секретар?

Почти я обзе паника, щом си спомни разговора. Нима в крайна сметка трябваше да вземе някакво отношение? Наистина ли щеше да започне да планира живота си на самотна майка? Идеше й да заплаче неутешимо.

Вместо това тя се насили да си поеме дълбоко дъх. Така и не разбра защо обаждането я ядоса толкова. Реакцията й беше напълно необоснована. Беше нелепо да поставя на нож ситуацията точно там и точно тогава: на тротоара след терминала в Умео. Фредрика се огледа объркано наоколо. Беше ли идвала тук някога? Не мислеше. Поне не можеше да си спомни.

Стигна до таксито и телефонът й звънна. Двамата с шофьора набързо хвърлиха куфара в багажника, преди Фредрика да се настани на задната седалка и да отговори.

— Изчезнало е още едно дете, бебе — каза Алекс с напрегнат глас.

Фредрика изведнъж се концентрира. Въздухът отзад й се стори недостатъчен. Натисна копчето, за да отвори прозореца.

Шофьорът отпред запротестира.

— Не можеш да свалиш прозореца просто ей така! — ядоса се той. — Нали има климатик в колата!

Фредрика му направи остър знак да млъкне.

— От къде знаем, че има нещо общо с нашия случай? — попита тя Алекс.

— Около час след изчезването на детето полицията е забелязала пакет в градинката точно пред входа на Сградата; вътре са открили дрешките и памперса на бебето. Отрязали са и кичурче от косата, на което майката е била сложила шнола.

Фредрика не знаеше какво да каже.

— Какво, по дяволите… — започна тя и се изненада, че проклинаше. — Какво ще правим сега?

— Ще работим денонощно, докато открием извършителя — отвърна Алекс. — Педер трябва вече да е пристигнал и точно сега да говори с бившето гадже на Сара Себастиансон в Норшьопинг, а после тръгва незабавно за Стокхолм. Аз самият отивам с колата да се срещна с майката на бебето.

Фредрика преглътна няколко пъти.

— Провери дали има някаква връзка с Умео — каза тя с тънък глас.

— Естествено — отвърна Алекс.

Фредрика долови нов звук, шефът беше стигнал до колата си.

— Сякаш този път бърза, ако е същият — рече тя бавно.

Чу как Алекс се спря.

— Какво имаш предвид? — попита я той.

— Сара Себастиансон получи косата на дъщеря си ден след изчезването й. А сега ти казваш, че косата и дрехите са оставени на родителите едновременно с изчезването на детето.

Алекс замълча.

— Мамка му — прошепна той.

Фредрика затвори очи, с телефон, притиснат до ухото. Защо похитителят изведнъж се разбърза? И защо отвлече още едно дете толкова скоро след предишното? И… ако дрехите и косата са предадени на родителите, значи ли това, че детето е вече мъртво?

Какво го кара да постъпва така, замисли се Фредрика. Какво, по дяволите, го кара да постъпва така?

На връщане към Стокхолм Педер Рюд се движеше със скоростта на светлината. Точно когато стигна до Норшьопинг, Алекс му съобщи, че е изчезнало друго дете. И двамата бяха на мнение, че все пак разпитът на бившето гадже на Сара Себастиансон трябва да се проведе. Съществуваше минимален шанс той по някакъв начин да е замесен в отвличането на Лилиан Себастиансон и сега да е взел ново дете, за да изглежда, сякаш Лилиан е станала по-скоро жертва на сериен убиец, отколкото на бившето гадже на майка си.