Кристина Ульсон - Пепеляшките

Връзката им в действителност беше доста свободна. През изминалите години се беше случвало ту да остане сама, ту да забърше ново гадже. Започнеше ли да се среща с друг, Фредрика се въздържаше да се среща със Спенсър. Доста мъже и жени въртяха по двама едновременно. Фредрика не беше от тях.

Спенсър винаги запълваше празнините и прекрасно го съзнаваше. Със съпругата му Ева се бяха оженили в един слънчев ден преди почти тридесет и пет години и той никога нямаше да я напусне заради друга жена. С Фредрика се срещаха само за една-две вечери през седмицата. На нея това й харесваше. Беше двадесет и пет години по-голям от нея. Здравият разум й казваше, че подобно уравнение е невъзможно. Чистата математика пък й подсказваше, че ако наистина посветеше живота си на Спенсър, ако наистина избереше да живее с него, нямаше да мине много време, преди отново да се окаже сама.

Така че беше доволна да се срещат спорадично и приемаше ролята на втората, а не на първата жена в живота му.

Именно затова и не страдаше, че връзката им не се задълбочава и развива. Ето защо се нуждаеше от Спенсър Лагергрен. Или поне в това се убеждаваше.

— Не мога да извадя тази коркова тапа — каза той със сбърчено чело, борейки се с бутилката вино, която бе донесъл.

Фредрика не му обърна внимание. По-скоро би умрял, отколкото да й позволи да я отвори. Той отговаряше за виното, тя — за музиката. И двамата обожаваха класическата музика. Понякога Спенсър правеше опити да я накара да му изсвири нещо на цигулката, която все още притежаваше. Но Фредрика отказваше.

— Вече не свиря — отсичаше ясно и категорично тя.

И с това разговорът приключваше.

— Може би малко хладка вода ще помогне? — мърмореше Спенсър на себе си.

Сянката му играеше върху кухненските плочки, докато крачеше напред-назад с бутилката. Беше тясно, през цялото време рискуваше да я настъпи по пръстите на краката, застанал на две крачки от нея. Фредрика обаче знаеше, че никога нямаше да го направи. Спенсър не постъпваше така с жените, освен когато изразяваше не дотам съвременните си възгледи във феминистки дебати. А тогава го правеше по брилянтен начин, така че почти винаги приключваше дискусията като победител. Имаше чувство за хумор, излъчваше топлина, беше приятен и начетен, с особен интелект. Всичко това го превръщаше не само в нейните, но и в очите на много други жени, в един много привлекателен мъж.

Фредрика забеляза, че той най-накрая спечели борбата с бутилката под звуците на Шопен в изпълнение на Артур Рубинщайн. Тя се промъкна изотзад и го прегърна предпазливо. Изморена, облегна глава на гърба му, обори чело върху тялото, което познаваше почти толкова добре, колкото своето.

— Умора или изтощение? — попита я тихо Спенсър, докато наливаше виното.

Фредрика се усмихна.

Знаеше, че и той го направи.

— Изтощение — прошепна тя.

Спенсър се завъртя в прегръдката й и й подаде чаша вино. За части от секундата Фредрика докосна с чело и гърдите му, преди да поеме чашата.

— Извинявай, че днес толкова закъснях.

Спенсър каза тихо „наздраве“ и се наслади на първата глътка.

Фредрика не обичаше особено много червено вино, преди двамата да се срещнат. Сега не можеше без него повече от няколко последователни дни. Добрият професор безспорно й беше създал някои лоши навици.

Той нежно я погали по бузата.

— Нали последния път аз закъснях — успокои я Спенсър.

Устните й пак загатнаха усмивка.

— Само че вече е единадесет. Ти изобщо не закъсня толкова при последната ни среща.

По някаква причина — може би от чувство за вина или пък от умора — тя се просълзи.

— Но, скъпа… — започна Спенсър, забелязал блясъка в очите й.

— Извинявай — измърмори Фредрика, — не знам какво ми става. Аз…

— Уморена си — сигурен беше той. — При това мразиш работата си в полицията. А това, скъпа моя, е истински лоша комбинация.

Фредрика отпи от виното.

— Знам — съгласи се тихо тя, — знам.

Спенсър обгърна кръста й с ръка.

— Утре не ходи на работа. Ще останем тук двамата.

Тя въздъхна едва доловимо.

— Изключено е — отвърна. — В момента работя по нов случай. Става въпрос за изчезнало малко момиченце. Затова и толкова закъснях, цяла вечер разпитвах майката и новото й гадже. Прекалено ужасна история, за да бъде истинска.

Спенсър я придърпа по-близо. Фредрика остави чашата и го прегърна с две ръце.

— Липсваше ми — прошепна му тя.

Подобен израз нарушаваше правилата, установени между тях от само себе си, но точно сега Фредрика нямаше сили да спазва всички тези споразумения.