Кристина Ульсон - Пепеляшките

— Как живее той днес? Сам ли? — продължи Алекс и отбеляза нещо в тефтера си.

— Не успях да попитам Сара или майка му. Но естествено, ще проуча.

Алекс размишляваше мълчаливо. Баща, който вероятно не спираше да тормози бившата си съпруга, събуждаше интереса в разследване на изчезнало дете. За да не кажем направо, го взривяваше. Десетилетия полицейски труд подкрепяха подобна безспорна хипотеза.

— Как са уредени родителските права? — попита той Фредрика и се облегна на стола с ръце на тила.

— Според Сара Себастиансон тя и съпругът й не са се карали за това, но бабата не пропусна да подчертае тревогата си, че синът й не се среща с детето по-често. Останах с впечатлението, че е доста информирана за всекидневието му. Например намекна, че вечерта, в която се обадил на Сара сто пъти, бил, по думите й, „направо луднал от безпокойство за момиченцето“. Твърдеше, че Сара завела Лилиан на кратка екскурзия, без да каже на Габриел.

— Значи все пак са се карали за детето, поне преди — бавно заключи Алекс. — Съществуват ли каквито и да било опасения Сара да изопачава истината, да лъже, че мъжът й я тормози и малтретира?

Фредрика отметна решително глава.

— Не — каза категорично тя. — Не виждам такава възможност. Не и с толкова добре документирани телесни повреди.

— Няма ли нещо странно в цялата тази каша? — попита Педер и погледна Алекс, който кимна.

— Как не. Но не мога да определя точно какво.

И впери поглед във Фредрика.

— Разговаря ли с потърпевшата за тази история?

— Не, нямах представа за жалбите й, преди да се върна тук. По-късно тази вечер отново ще й се обадя и ще я попитам.

Някакво тракане наруши тишината, след като Фредрика млъкна. Прастарият климатик не разхлаждаше толкова, колкото шумеше.

— Но както и да е — упорстваше Педер и търсеше с очи подкрепата на Алекс. — Бащата като че ли се оказва най-прясната ни следа, искам да кажа, ако е такъв, какъвто го представя Сара.

Алекс забеляза как лицето на Фредрика се опъна, когато Педер намекна, че Сара Себастиансон може би е излъгала полицията.

— Определено — съгласи се той. — Независимо какво мисли Сара, бащата се превръща в приоритет в това разследване, докато не получим доказателства да го вкараме в графа „безинтересни“.

Фредрика си отдъхна и малко поотпусна рамене. Алекс често я смяташе всъщност за много привлекателна, когато се усмихваше и не излъчваше напрежение. Жалко само, че й се случваше доста рядко.

— Добре — продължи той. — Спомена, че майката си има ново гадже. Представлява ли интерес?

— Все още не знам нищо сигурно за него. Казва се Андерш Нюстрьом, Сара го познава съвсем отскоро, засега знае само кога е роден и къде живее. Не е регистриран на адреса, на който се срещат, а мобилният му номер е без абонамент. Не отговаря на позвъняванията ми, няма и гласова поща.

— Но с що за типове се среща това момиче? Едните я бият, другите едва ги познава — въздъхна Педер и се размърда на стола.

Фредрика го зяпна, но не каза нищо.

Алекс й направи знак да продължи.

— Сара му се обадила от перона и решили да се видят тази вечер, след като Лилиан си легне, което щяло да рече — около девет и половина. Позвъних на трима със същото име, родени в същата година като приятеля на Сара, всички са с чисто съдебно минало. На срещата тази вечер ще науча повече.

— Значи ще се видите още довечера? — учуди се Алекс.

И не успя да продължи, защото Фредрика дискретно започна да ръкомаха от мястото си.

Алекс сподави въздишката си.

— Да? — попита я търпеливо той.

— Жената с кучето — отвърна Фредрика със същото търпение.

— Да? — пак попита Алекс.

Фредрика си пое дълбоко дъх.

— Как се вписва жената с кучето в сценария, ако допуснем, че бащата е отвлякъл момичето?

Алекс се усмихна малко сковано.

— Ако бащата го е направил, то жената с кучето може да се е появила случайно?

Алекс погледна стажантката с изпитателен поглед и после решително каза:

— Няма да забравим жената във Флемингсберг, Фредрика. Но точно сега даваме приоритет на друга информация. Не без основание.

За сетен път той вдигна поглед към групата и се изкашля.

— С удоволствие ще те придружа до Сара — каза и кимна към Фредрика.

Тя мигновено повдигна вежди. Педер също се поизправи.

— Не поставям под съмнение компетентността ти — побърза да поясни шефът, — но все пак може би е добре да споделиш отговорността за тези разпити с още някого. Новото гадже на Сара може да се окаже истинско чудовище и затова имам чувството, че ще е по-добре да отидем двамата.