Кристина Ульсон - Пепеляшките

— Ще откриеш нещо друго, Фредрика — бе отвърнала майка й и я бе погалила по гърба. — Ти си толкова силна, имаш такава воля и хъс. Ще откриеш нещо друго.

Така и стана.

История на изкуството, музиката, религията. Университетът предлагаше какви ли не курсове.

— Фредрика ще стане професор по история — гордо заявяваше баща й през първите години.

Майка й мълчеше; баща й бе този, който винаги разказваше надлъж и нашир за големите успехи, които си представяше, че ще пожъне детето му.

Но Фредрика не стана професор. А криминалист със специалност „Престъпления срещу жени и деца“. Така и не защити дисертация; след пет години в университета се чувстваше, меко казано, отегчена от теорията.

В очите на майка си можеше да прочете, че не това са очаквали от нея. Никой не предполагаше, че ще напусне академичните среди. Майка й не изрази директно разочарованието си, но не скри и изненадата си. Фредрика толкова искаше да притежава това качество: никога да не се разочарова, само да се изненадва.

Криминалистката знаеше що е то наслада и леност, заблуда и страст. И когато остави принтера да разпечата жалбите за физическо насилие, подадени от Сара Себастиансон срещу бившия й съпруг, се замисли, както неведнъж преди това, защо някои жени остават при мъжете си, които ги бият. От любов и страст? От страх от самотата и отчуждението? Но Сара Себастиансон не бе останала. Не съвсем. Поне според това, което Фредрика прочете в документите пред себе си.

Първата жалба срещу съпруга си Сара подала, когато дъщеря им била на две години. Тя, за разлика от много други жени, беше посочила, че мъжът й никога дотогава не й е посягал. В случаите, когато жената сама подаваше жалбата, се повтаряше една и съща история. Сара нямаше такава. За да направи първото си оплакване, отишла сама в местното полицейско управление с големи синини върху дясната страна на лицето.

Мъжът й отрекъл всички обвинения, дори посочил, че има алиби за вечерта, в която Сара твърдяла, че е малтретирана. Фредрика сбърчи тъмните си вежди. Доколкото можеше да разбере, Сара никога не се е опитала да оттегли жалбата си, както правеха повечето жени. Но и жалбата й не бе довела до повдигане на обвинение. Доказателствата били отхвърлени, защото трима приятели на съпруга й потвърдили, че е играл покер до два часа във въпросната нощ, а после преспал у единия от тях.

След две години Сара Себастиансон бе направила повторно оплакване. В него твърдяла, че междувременно не била малтретирана, но когато Фредрика се зачете в степента на уврежданията и ги сравни с онези от първия път, беше почти убедена, че Сара лъже. Счупена ръка, пукнато ребро, навехнат опашен прешлен. Била и изнасилена. Лицето й останало без поражения.

Изглеждаше невероятно, според Фредрика, мъжът й да не я е докосвал две години и изведнъж жестокостта му да ескалира по описания начин.

И този път не се бе стигнало до обвинение. Съпругът доказал с оригинални билети и с показания на независими свидетели, че е бил в командировка в Малмьо по време на случилото се. Подозрението за престъпление не можело да се потвърди, разследването било прекратено.

Фредрика бе, меко казано, обезпокоена от прочетеното. Някак си не можеше да събере частите на пъзела. Сара Себастиансон не беше направила впечатление на лъжкиня. Никак даже. Не беше разказала за насилието, макар навярно да съзнаваше, че полицията рано или късно ще го разбере, но това едва ли можеше да се нарече лъжа. Документираните наранявания също бяха в най-висока степен действителни и неподправени. Значи бившият съпруг трябваше да поеме вината, но как, по дяволите, бе успял да си създаде алибита? Очевидно беше преуспяващ бизнесмен, дванадесет години по-голям от Сара. Купил ли ги беше? Толкова много?

Фредрика продължи да прелиства разпечатките. Двойката се разделила малко след втория побой и само няколко седмици по-късно Сара се върнала в полицията, за да подаде нова жалба.

Бившият й съпруг не я оставял на мира. Следвал я с колата си, чакал я пред апартамента и пред работата й. Оспорвал с довода, че Сара възпрепятствала всеки негов опит да установи сносен контакт с дъщеря си. Класика в жанра. Продължили така няколко месеца — още жалби за заплахи, безпокойство и тормоз, но повече не я докоснал. Или поне не било написано.

Последното оплакване беше с дата 11 ноември 2005 г., когато, според разпечатка от „Телиа“ 5 5 Шведски телефонен оператор. — Бел.прев. , й се обадил повече от сто пъти за една нощ. Само в този случай обвинението срещу него можело да бъде доказано. Забранили му да я посещава.