Кристина Ульсон - Пепеляшките

— Ще изчакаме с пресконференцията — каза замислено Рехт. — Ще изчакаме и с публикуването на снимката. Както знаете, момиченцето е останало без възрастен придружител за много кратко време — продължи той този път към разследващите. — Стояло е без наблюдение по-малко от четири минути. Само минута след спирането на влака кондукторът се е върнал до мястото, но го е заварил празно.

Алекс се обърна към Педер:

— Какво е впечатлението ти от проведените разпити? Какви чувства породиха у теб хората, с които разговаря?

Педер въздъхна и заразгръща малкия си тефтер.

— Не разговарях, така да се каже, с някой заподозрян — отвърна той с провлачен глас. — Никой нищо не е видял, никой нищо не е чул. Момичето просто е изчезнало. Единственият с по-странно поведение е може би началник-влакът Арвид Мелин, който дал знак за тръгване от Флемингсберг и пренебрегнал обажданията на колегата си за съдействие. Но, често казано… Не, не бих си и помислил, че Арвид М-някой си е замесен. Изглежда напълно отнесен, а това със сигурност е улеснило похитителя на Лилиан, едва ли обаче съзнателно е допринесъл за изчезването й. Не ми се вярва, наистина. Няма и съдебно минало.

— Добре — съгласи се Алекс.

Фредрика сбърчи чело.

— Не споделям мнението, че Арвид Мелин е странната птица в тази история. Може ли просто ей така да допуснем, че по чисто съвпадение Сара е изпуснала влака във Флемингсберг? Какво знаем за жената, която я е задържала?

Алекс наклони глава.

— Ти самата какво мислиш? — попита той.

— Естествено, зависи от това, как гледаме на изчезването на момичето. Ако допуснем, че е било планирано и планът е включвал то да пристигне само в Стокхолм, за да бъде лесна плячка, трябва да заподозрем и жената с кучето — отвърна Фредрика.

— Права си — позабави отговора си Алекс. — Но как тогава извършителят е знаел, че и избраният да пази Лилиан ще бъде възпрепятстван да изпълни задачата си?

— Разбира се, че не е знаел — отвърна Фредрика. — Естествено, досетил се е, че Сара Себастиансон ще овладее ситуацията и ще се свърже с персонала на влака, виждайки го да се отдалечава от нея. Но може би е сметнал, че ще е по-лесно да отвлече момичето от някого другиго, отколкото от собствената му майка. Сигурно е щял да го направи дори и в присъствието на Хенри Линдгрен.

— Значи искаш да кажеш, че приоритет номер едно е бил Сара да изпусне влака и затова случилото се във Флемингсберг не е случайно стечение на обстоятелствата? — каза Алекс.

— Точно така — потвърди Фредрика.

— Хммм — измънка шефът.

— Едва ли — намеси се Педер.

Алекс кимаше нетърпеливо към него.

— Струва ми се малко пресилено — каза Педер с колеблива физиономия.

— И каква е алтернативата? — попита Фредрика. — Че всичко е било случайно?

— Каквото повикало, такова се обадило — продължи колегата й поучително.

Стажантката не вярваше на ушите си и тъкмо щеше да възрази, когато Алекс я прекъсна.

— Да обобщим наличната информация и ще продължим с дискусията — предложи той.

После кимна на Педер да продължи.

Той изчака демонстративно няколко секунди Фредрика да започне да протестира, но за негово разочарование тя си замълча. Затова пък звънна мобилният телефон на Елен, което я накара да излезе. От небрежните си бележки Педер започна да информира колегите си за останалите оскъдни факти. Никой не беше обърнал внимание на случилото се във Флемингсберг и никой не беше забелязал Лилиан да напуска влака.

— Разпитите не помогнаха кой знае колко — заяви той и изведнъж се почувства неудобно.

Алекс поклати помирително глава.

— В сегашната ситуация е невъзможно да решим кое е важно и кое — не — въздъхна той. — Фредрика, моля те, запознай ни с историята на Сара и съпруга й.

Фредрика обичаше да прави презентации. Говореше ясно и конкретно и на предишните й работни места винаги я хвалеха. В полицията обаче си мислеше, че всички я смятат за високомерна и прекалено формална.

Тя набързо разказа за впечатлението, което й беше направила майката, и за нейното описание на случилото се във Флемингсберг. Сподели и за собствените си проучвания и теорията си, че съпругът все още е голям проблем.

Алекс, разбира се, взе думата след нея.

— Говори ли с бившия съпруг? — попита той.

— Казва се Габриел и погледнато чисто технически, все още са женени, така че не е бивш, а по-скоро настоящ — започна Фредрика. — Не, не го открих. Живее в малка къща, във вътрешен двор на пъпа на Йостермалм 7 7 Богат квартал в централната част на Стокхолм. — Бел.прев. . Разговарях с майка му точно преди да започне срещата; от нея научих, че е в командировка. Предполагаше, че през целия ден ще е в Упсала. Звънях му, но телефонът му е изключен. Във всеки случай трябва да бъде уведомен за случилото се с дъщеря му, така че му оставих съобщение.