Кристина Ульсон - Пепеляшките

В коридора на разследващия екип вреше и кипеше, което направо порази Фредрика, когато се появи. Откри Алекс и Педер в Лейонкюлан. Анализаторът от Националната полиция, Мац, също беше там — не му ли бе писнало? Имаше и още някого, когото Фредрика не познаваше. Тя го поздрави.

— Фредрика Бергман.

— Excuse me? 15 15 Извинете (англ.) — Бел.прев.

Объркана, тя повтори името си с малко по-англосаксонско произношение. Мъжът остана доволен и се представи: Стюарт Роуланд. После седна отново на стола, дискретно поставен в единия ъгъл на стаята.

Педер скочи, щом видя Фредрика да поздравява мистичния Стюарт Роуланд, и обясни на английски кой е посетителят им.

— Доктор Роуланд е психолог, профайлър — поясни Педер с глас, който почти трепереше от страхопочитание. — Обеща да ни помогне с познанията си по време на срещата.

Все едно, че е дошъл папата от Рим, помисли си Фредрика.

В същия момент Педер се обърна дискретно към нея и заговори на шведски:

— Наистина се надявам да не се чувстваш неудобно, че първата част на срещата ще протече на английски?

Бузите й пламнаха, щом Фредрика разбра, че той не се шегува.

— Щом е на английски, немски, френски или испански, ще се справя отлично — отвърна тя с половин усмивка.

Педер примигна в пълно недоумение.

— Браво — отсече той и седна веднага.

Алекс ги наблюдаваше от разстояние ухилен.

— Фредрика, радвам се, че успя да се върнеш за срещата. Предлагам да седнеш, за да започнем.

До този момент тя нямаше представа, че чакаха само нея, и седна. Елен леко й се усмихна и затвори вратата с крак.

Всяко разследване си имаше своя съдбовен момент. Алекс беше сигурен, че в ужасната каша, в която се бяха забъркали, започваха да се виждат проблясъци. Сам себе си убеждаваше, че не липсваха още кой знае колко факти. Повечето лежаха на масата.

Той поглеждаше дискретно към професора по психология, когото Педер едва ли не беше отвлякъл от университета. Облечен в кафяво сако с велурени кръпки по лактите и върху джобчето на гърдите и с гигантски мустак, възцарил се като катерича опашка под носа му, професорът изглеждаше така, сякаш се е довлякъл от снимачната площадка на британски филм.

От друга страна, Алекс наистина не можеше да си позволи да бъде придирчив. На този етап всяка помощ беше добре дошла.

— Добре — каза той и погледна присъстващите.

Настроението му изведнъж помръкна. Алекс преглътна трудно. Многото нерви едва ли спомагаха за формулирането на гениални теории. Рехт хвърли поглед към Фредрика. Тя, разбира се, щеше да бъде изключение. Изглежда, можеше да мисли върху каквото и да било когато и да било, само да й кажеха, че е важно. А по-важно от това нямаше накъде.

После Алекс продължи на английски:

— Да приветстваме специално професор Роуланд с добре дошъл на тази среща — надяваше се да е прозвучал достатъчно формално. — Много се радваме, че е тук.

Професорът кимна снизходително и се усмихна под мустак.

Алекс трябваше да обсъди посещението с шефове си, преди да му разреши да присъства. Положението, без съмнение, беше отчайващо, но все пак не можеха да пренебрегнат правилата и разпоредбите за поверителност.

Надяваше се, че всички около масата са наясно с това, когато включи шрайбпроектора. Заедно с анализатора, чието име най-накрая беше научил — Мац, Алекс бе подготвил много нагледна картина на целия материал, известен досега на разследването, включително информацията, която Фредрика беше предала по телефона.

Рехт направи образцово експозе, като избягваше да поглежда към чуждестранния гост. Само предположи, че е по-забавно да се работи във ФБР, отколкото в стокхолмската полиция.

Сякаш прочел мислите му, професорът се обади спонтанно:

— Трябва да отбележа, че случаят е много интересен.

— Наистина ли? — попита Алекс и се почувства неочаквано поласкан.

— Да — отвърна професор Роуланд. — Но от вашата схема, за съжаление, се опасявам, че не разбирам точно с какво ви е необходима помощта ми. Какво не е ясно?

Алекс се втренчи в собственото си творение. Нямаше ли прекалено много неясноти?

— Съвсем очевидно е — без ни най-малко колебание, — че едно и също лице е отвлякло и убило двете момиченца — започна професорът. — Същевременно, ако жената, която сте идентифицирали в болницата, наистина е негов партньор, за което може би всички ще се съгласим след проведения разпит, то последният случай трябва да е само негово дело. Действал е без нея. Въпросът е дали нещо се е объркало в първия случай. Серийните убийци рядко започват кариерата си с извършването на две толкова тежки престъпления, които привличат такова внимание, в рамките само на няколко дни.