— И все пак не отговорихте на въпроса — поколеба се Педер. — А и какво го кара да постъпва така?
— Не отговорих — съгласи се гостът, — или не отговорих съвсем точно. И двете жени са наказани по един и същ начин; отвлякъл е и е убил децата им, като ги е изхвърлил на познато за тях място. Значи можем да предположим, че имат подобни грехове. И отговорът на какво го кара да постъпва така, е отмъщението.
Професор Роуланд нагласи очилата си и прочете високо части от схемата на Алекс.
— Наказва жените, защото не обичат еднакво всички деца. Наказва ги, защото, ако не обичат всички деца, то не трябва да имат собствени. — Професорът сбърчи чело. — Трудно е да се узнае какво точно има предвид — въздъхна той. — Сякаш тези жени — напълно или отчасти несъзнателно — са причинили зло или на собствените си деца, или на нечии други. Още веднъж, не смятам, че самите жени си спомнят за деянията си. Със сигурност не са нарушили закона. Но не и според него.
— А жената в болницата? — вмъкна Фредрика.
Останалите я погледнаха и кимнаха одобрително.
Професорът разпери ръце.
— Думата, с която бележи децата — „нежелана“, — ясно разграничава темата, особено сега, когато ни е известно миналото на двете му последователки, но все пак не знаем точно в какво се цели и точно как се е срещнал с жените, загубили децата си. Знаем обаче, че трябва да е наясно с миналото им, защото и двете деца са изхвърлени на места, посетени от майките преди десетилетия.
Професор Роуланд отпи от изстиналото си кафе.
Фредрика попита нерешително:
— Местата, на които са открити децата, биха ли могли да имат нещо общо с така нареченото престъпление?
— Може би — отвърна професорът. — Но струва ми се, че първото изхвърляне не е било точно според представите на извършителя. Нали работите над хипотезата, че жената, която в момента се намира в болницата, е карала колата, докато мъжът е пътувал за Йоншьопинг, за да затвори устата на Нора. Това навярно е самата истина, ето защо не можем да заключим, че Лилиан наистина е открита така, както е планирал убиецът й. Той е възложил реализирането на важна част от плана на жената в болницата и затова за кратко е изгубил контрола върху ситуацията.
Алекс и Педер се спогледаха. По дяволите секретността, помисли си шефът.
— Първото дете е лежало по гръб — каза той. — Второто е открито в ембрионална поза.
— Наистина ли? Много интересно. Сигурно това е пропуснатият детайл, коствал толкова много на партньорката му.
— Но как подобна дреболия ще има толкова голямо значение? — попита Фредрика.
— Не трябва да забравяме, че независимо от острия ум и интелигентност на противника, той съвсем не е рационален. На вас и на мен хич не би ни пукало дали детето ще лежи по гръб, или пък ще е свито като зародиш, фокусът ни би попаднал върху това, да се отървем от тялото възможно най-дискретно. Но неговият фокус е друг. Той аранжира труповете, иска да разкаже нещо.
Отново настъпи тишина. Климатикът бръмчеше в единия ъгъл. Никой нищо не каза.
— Има две празнини в теорията ви — обобщи Роуланд. — Не знаете как убиецът е установил контакт с жените, но почти сигурно е станало много отдавна. Конкретната роля на избора на местата също е неясна, проучете по-отблизо дали жените са имали някаква особена връзка с тях, неизвестна досега. Не знаете и точно за какво ги наказва, но все пак е свързано с неспособността им да обичат еднакво всички деца. Поровете се в миналото им. Може да са работили с деца, да са били замесени в някакъв инцидент.
Алекс гледаше през прозореца. Нови облаци се стелеха над столицата.
— Имате посърнал вид — каза професор Роуланд и се усмихна. — Но вярвам, че много скоро ще намерите решението. Същевременно не забравяйте, че е логично да съществува причина точно той да се превърне в толкова болен човек. Когато го заловите, вероятно ще откриете, че е имал изключително тежко детство, без един или без двама родители.
Алекс се усмихна вяло.
— Само още нещо — бързо се намеси и Педер преди края на срещата. — С Нора се е запознал преди около седем години. Това означава ли, че е убивал и преди това? А защо му е отнело почти десет години, преди да си намери нова сподвижница?
Професор Роуланд го погледна.
— Отличен въпрос — каза бавно той. — Предлагам да започнете с него. Къде се е намирал в годините между първата и втората жена?
Срещата не продължи дълго, след като професор Стюарт Роуланд напусна Лейонкюлан, съпроводен до изхода от Елен. Всичките членове на разследващия екип: стари, нови и наети, седяха като на тръни около масата.
Читать дальше