Кристина Ульсон - Пепеляшките

Фредрика се почувства така, сякаш гледа интересен филм, и с всяка фибра на тялото си предусещаше приближаването на развръзката, без да знае какъв ще бъде краят. Поканата на професор Роуланд беше чудесна идея. Не трябваше да забрави да поздрави Педер за инициативата.

За щастие стажантката забеляза, че всички в залата са еднакво въодушевени. Събирането на толкова много енергия в събота беше добър знак за разследването.

Алекс предложи да се концентрират върху две главни следи. С приоритет щяха да проучат бивши затворници, освободени през тази година или в началото на предишната. Шефът призна, че не знаеха точно какво търсят, но все пак съществуваха индикации поне за възрастта на извършителя, а вероятно беше и образован. Можеше да е психолог, както бе казал на Нора и Йелена. За да получат по-добра представа за точния период, се налагаше отново да разпитат Йелена Скорц за първата им среща. Трябваше да разберат и дали всичко е наред с ръцете и пръстите му.

Другата приоритетна следа беше миналото на Сара Себастиансон и на Магдалена Грегешдотер. Кога се бяха свързали с местата, на които децата им са открити мъртви?

Разпределението на задачите бе направено с две изречения: Педер щеше да се заеме с лицата, които отговаряха на критериите им и които бяха освободени наскоро. Фредрика щеше да проучи миналото на двете жени. Алекс сложи тежката си ръка върху рамото й.

— Наистина ще ни улесни, ако ти, която обичаш причинно-следствените връзки, откриеш такава между една баня в Брома и едно убито дете.

Докато Рехт говореше, очите му не спираха да мигат уморено.

Стажантката нямаше причина да бъде недоволна от поставената й задача. Напротив, харесваше й. Тя се усмихна малко тъжно, замислена върху думите на Алекс. „Ти, която обичаш причинно-следствените връзки…“. Беше се научила, че в подобни ситуации думите са излишни. По-добре беше да си мълчи.

Фредрика затвори очи и зарови глава в ръцете си.

Спешно отделение в град, който Сара Себастиансон е посетила преди петнадесет години.

Баня в къща, в която Магдалена Грегешдотер е живяла преди повече от двадесет години.

Фредрика си повтори няколко пъти думите. Спешно отделение в град, който…

Но се отказа и вместо това се облегна на стола. Имаше чувството, че я втресе. Нещо им убягваше. Нещо важно.

Думите на Алекс отново проечаха в главата й. Наистина ще ни улесни, ако… откриеш такава между една баня в Брома и едно убито дете.

После чу гласа на професор Роуланд. Значи можем да предположим, че са наказани за един и същ грях.

Една мисъл бавно започна да се оформя в главата й. Уплашена да не я забрави, Фредрика потърси лист и химикалка. Пулсът й щеше да изскочи, щом започна да пише.

Естествено.

Само трябваше да си поиграе с думите и те се нанизваха една след друга.

Общ знаменател за една баня в Брома и едно място в Норланд. Това беше казала с горчив смях, когато обаждането на Алекс я изкара на балкона на Маргарета Андершон в Умео. Тогава шефът й беше допълнил: нещо, свързано с опит за връзка между баня в Брома и спешно отделение в Умео.

Естествено. Чак сега Фредрика осъзна какво са пропуснали и не са проверили. Не Умео беше от значение в случая, а самото Спешно отделение.

Грешните въпроси получаваха безпогрешно грешен отговор. Второто дете бе открито в баня, затова изглеждаше странно първото наистина да е трябвало да лежи пред болница. Тогава бебето можеше да бъде оставено и на тротоара пред къщата, в която е открито. Следователно този, който беше изхвърлил Лилиан Себастиансон в Умео, бе допуснал повече от една грешка. И скъпо бе платил за това.

Фредрика почувства облекчение, когато пъзелът най-накрая беше нареден. Не децата бяха свързани с местата, на които бяха открити, а майките им. Значи Алекс беше сгрешил, когато я помоли да намери връзка между една баня в Брома и едно убито дете. Имаше право обаче преди това: съществуваше връзка между банята в Брома и жената, живяла по-рано в този дом. По подобен начин трябваше да има връзка между университетската болница в Умео и…

Фредрика вече беше протегнала ръка към телефонната слушалка, преди да довърши мисълта си. Само трябваше да поговори с още един човек, за да си изясни какво действително е задържало Сара Себастиансон в Умео през онова толкова далечно лято.

В събота вечер Педер все още киснеше в службата. Лято и облачно време. Хладно и влажно. И всичко с главата надолу.

Той отново усети как се лута между крайности. Не беше говорил с Юлва през целия ден и сега се тревожеше, че не изпитва никакви угризения. Беше започнал деня с чувството за безполезност и непродуктивност в работата, но изведнъж му се стори, че кариерата му на практика се изкачваше към върха си. Поканата на американския професор беше направо изстрел в целта. Преди всичко за разследването, но и за самия него. Педер се чувстваше пълноценен, зареден.