Кристина Ульсон - Пепеляшките

На Педер му се стори, че тя сякаш направи опит да се усмихне.

Жена, представила се като Соня Лундин, се обади по телефона на Фредрика Бергман.

За миг стажантката се обърка. Не разпозна нито гласа, нито името.

— Работя като съдебен лекар в Умео — поясни жената. — Направих повечето обстойни изследвания на момиченцето, открито мъртво тук при нас.

Фредрика се смути, че не разпозна името й. Но от друга страна, Алекс отговаряше за тази част от разследването.

— Знам, че не сме контактували преди — продължи Соня Лундин, в отговор на безмълвния въпрос на полицайката. — Търсих колегата ви Алекс Рехт, но ме насочиха към вас, защото той провеждал някакъв много важен телефонен разговор. Някой от вас ме е търсил във връзка с някаква епикриза.

Изведнъж сърцето на Фредрика заби двойно по-бързо.

— Може да говорите и с мен — повиши глас тя. — Точно аз ви търсих.

Беше искрено благодарна, че Алекс е зает, защото разговорът изобщо не го касаеше.

— Всъщност — поколеба се Соня Лундин — подобни данни са защитени от наредби за поверителност.

— Да, естествено — бързо отвърна Фредрика.

— Но с оглед на характера на престъплението, а и на не чак толкова специфичното ви запитване, не виждам никаква причина да не ви отговоря — заключи лекарката решително.

Фредрика затаи дъх.

— Епикризата на лицето, за което питате, е при нас — продължи Соня Лундин.

Фредрика примигна. Това го знаеше.

— Можете ли да ми съобщите някаква дата? — попита бавно тя, като се опасяваше да не прекрачи границата, искайки прекалено много информация.

Соня Лундин помълча за миг.

— Двадесет и девети юли хиляда деветстотин осемдесет и девета година — отвърна тя. — Пациентката е била изписана на същия ден. Но за съжаление не мога да ви кажа защо е била тук, освен ако…

Фредрика я прекъсна:

— Засега не ми е необходима повече информация. Много ви благодаря за помощта.

Започна да се свечерява. Небето изглеждаше почти като есенно, когато слънцето се скри зад облаците. Така и нямаше да стане лято. Очите на Алекс отново си почиваха от гледката през прозореца. Вечерта му се струваше по-различна. По-вълнуваща.

Педер нахлу в кабинета му и прекъсна прекрасната му замечтаност. Алекс се усмихна. Докато Фредрика непрекъснато се измъкваше, предприемайки малки пътувания, и драматично поднасяше разкритията си на оперативките, то Педер редовно докладваше какво е направил и докъде е стигнал.

— Познавали са се от Нова година — заяви той и потъна, без покана, в креслото за гости на Алекс.

— Кои?

— Йелена и така нареченият мъж .

— И от къде знаеш?

Педер леко се протегна.

— Нали казах, че ще отида до Каролинска — почти се сопна той. Алекс не отговори и Рюд продължи: — Взел я е от улицата, била е проститутка.

Шефът му въздъхна и си подпря с ръка брадичката.

— Не беше ли и другото момиче такова? Онова, убитото в Йоншьопинг? — попита Педер.

Алекс сбърчи чело.

— Не мисля — поколеба се той. — Попитай Фредрика, но не мисля. Движела се е обаче в подобна среда, така че сигурно пак са се срещнали на улицата.

Педер разпери ръце.

— А къде другаде — каза той. — Какво би правила на улицата, ако не е проституирала?

— Хм, откъде да знам — намръщи се Алекс. — Баба й твърди така. Ако е искала да поукраси истината, никой не би могъл да й забрани. Но може и да е била права. В регистрите ни няма Нора, която да се свързва с проституция.

— Как обаче се вписва тя във всичко това? — попита Педер. — Не разбирам защо той, по средата на един критичен етап, тръгва за Йоншьопинг, за да убие бившето си гадже.

— Бивше гадже, което някога, преди много години, е посветил в плановете си — напомни му Алекс.

— Сигурно — съгласи се Педер. — Сигурно. И все пак… Кой, мамка му, би го сметнал за нужно?

— Прав си, но предлагам да не го обсъждаме в момента — категоричен бе Алекс. — Говорих с полицията в Йоншьопинг. Не са открили нито една следа от извършителя, освен стъпката от обувка „Еко“. Това няма да ни доведе доникъде.

— Не предполагахме ли в един момент, че той може би знае докъде сме стигнали с разследването? — започна Педер.

— Случайни съвпадения, може би — прекъсна го Алекс. — Тогава и ние самите не знаехме, че жената се е обадила и е съобщила за него.

Педер мълчеше. След малко каза:

— Нищо няма да открият, защото е изгорил пръстите си.

Алекс се ококори насреща му.

— Шегуваш ли се?

Педер поклати глава.

— О, господи! — простена Рехт. — Що за откачалка е този?