Кристина Ульсон - Пепеляшките

Сара се беше ококорила насреща й неразбиращо.

— Има ли нещо, което не си ни разказала? — продължи да настоява Фредрика. — Нещо, което си сметнала за незначително, не толкова определящо за разследването и затова си предпочела да го премълчиш? Нещо лично, за което не ти се говори?

Сара сведе поглед и поклати глава. Фредрика беше готова да въздъхне.

— Сара, знаем, че имаш картон в университетската болница в Умео — подчерта тя, — и сме напълно убедени, че съществува връзка между престоя ти там и факта, че Лилиан е оставена на това място.

— Направих аборт — прошепна Сара след дълго мълчание.

Фредрика я погледна, без да отклони очи. Точно това подозираше, но се нуждаеше от потвърждение.

— Забременях, преди да скъсам с приятеля си през онази пролет, и не можах да кажа за това вкъщи. Реших да махна детето в Умео, на писателския курс. Не беше особено трудно да се уреди. На учителя обясних, че ми е нужен свободен ден, за да се срещна с един познат, а вместо това отидох в болницата.

Коя беше връхната точка на самотата? Тайният аборт би трябвало да се приближава до нея. Но по-важното беше дали заради него Сара заслужаваше да бъде наказана толкова жестоко.

— Наистина съжалявам, че се налага да те върна в миналото — каза Фредрика, — но това ще улесни разследването.

Сара кимаше и плачеше тихо.

— Някой изобщо научи ли за случилото се в Умео?

Сара рязко отметна глава.

— Никой — плачеше тя. — Дори Мария, с която бях на курса. Не казах на никого. Сега го споменавам за първи път.

Фредрика почувства болка. Сякаш всекидневната на Сара изведнъж стана много по-тясна.

— И затова се погрижи да останеш в Умео по-дълго от Мария? — попита стажантката.

— Да, не можех да го направя, докато тя беше в града — обясни Сара и изведнъж направо грохна. Но после се поизправи. — Ще бъде ужасно, ако родителите ми разберат — каза с треперещ глас тя.

— Мога да те уверя, че всичко ще си остане между нас — избърза да я успокои Фредрика, като искрено се надяваше да удържи обещанието си. После отново попита: — Не си го разказвала на никого? Дори на приятеля си? Никой не знаеше или не подозираше нищо?

Сара поклати глава.

— Не казах на никого — беше категорична тя. — На никого.

И все пак някой знаеше, помисли си Фредрика. Някой зъл човек знаеше.

После, без да се замисля, тя се наведе и сложи топла длан върху рамото на Сара. Почти като душеприказчик, какъвто беше казала, че не иска да бъде.

Елен Линд нямаше гузна съвест, че си тръгна за вкъщи по-рано от другите. Работата й все пак не беше от най-голямо значение за разследващия екип.

Още от дете никога не се бе набивала на очи. Беше израснала в сянката на по-големите си и много по-успяващи брат и сестра. Красивите й и богати родители също не я бяха пощадили. Непланираното дете изтърсак, за разлика от другите — желаните. Дори името й го нямаше в рода, за разлика от имената на брат й и сестра й.

Самотата бързо се беше загнездила в душата й и никога не я беше напуснала. Изглеждаше някак различна. Дори на външен вид. Имаше други пропорции, по-обли черти на лицето. Брат й и сестра й бяха високи, красиви и още от малки излъчваха аристократизъм. Но не и Елен.

Комплексите си обаче беше оставила в миналото. Сега, вече зряла жена със собствено семейство, тя гледаше на родителите си, на брат си и сестра си само като на далечни роднини.

Опитът я беше научил да не се засяга и от отблъскващото отношение на колегите си. Беше свикнала да я пренебрегват, да остава встрани. Всичко това Елен сподели дискретно с Фредрика — с нея всичко беше дискретно — още когато стажантката дойде в групата; двете обаче така и не станаха по-близки. Елен малко съжаляваше, защото беше убедена, че можеха да бъдат идеални приятелки.

Но нито работата, нито Фредрика запълваха мислите й, когато се прибра вкъщи тази събота вечер. Мислеше за Карл и за децата си. Най-вече за Карл.

Безпокоеше се, че не отговори на съобщенията й: нито вчера, нито днес. Мълчеше и на позвъняванията й. Не беше включил и секретаря си, само монотонен компютърен глас нареждаше сричка по сричка: „Абонатът не може да бъде избран в момента, моля, обадете се по-късно“.

Сякаш беше потънал вдън земя.

Елен се опита да не се притеснява. Толкова хубаво си прекараха последния път. Знаеше, че е уязвима във връзките след проваления брак. Беше станала леко параноична, а на брачния пазар едва ли се котираше по-лошо качество. Чувстваше как нещо я прорязва в гърдите, как я натиска. Няколко дълбоки вдишвания сякаш я облекчиха, но миг по-късно се обади стомахът.