Кристина Ульсон - Пепеляшките

Професорът направи пауза, за да провери дали всички го разбраха и дали изобщо одобряваха това, че се изказваше.

Алекс наклони глава.

— Значи, според вас, професор Роуланд, това, че жената се е измъкнала от апартамента след побоя и е успяла да се добере до болницата, го е принудило да действа по-бързо?

— Напълно съм убеден — категоричен бе професорът. — Вероятно жертвата е била наказана за нехайното си отношение към част от плана за първото убийство. Причиненото насилие показва, че убиецът наистина е бил вбесен, див и необуздан, когато я е удрял. Реакцията му на свой ред намеква, че жената е пренебрегнала нещо, без да разбира огромното му значение за него, което е чисто символично.

Алекс седна и остави професора да води „представлението“.

— Трябва да си изясним нашата представа за дуото — продължи Стюарт Роуланд, като натъртваше на всяка сричка. — И двете жени, попаднали под властта на мъжа, са били слаби, в смисъл че са водили труден и уязвим живот, въпреки ранната си възраст. Вероятно той ги е привлякъл, защото мъже като него никога не са им обръщали внимание.

Мислите на Фредрика полетяха към разказа на бабата на Нора, Маргарета, за срещата на внучката й с онзи мъж; било като в приказката за Пепеляшка, но по-късно щяло да опропасти живота й.

— Почти сигурно си имате работа с много харизматичен и решителен тип — продължи професорът. — Възможно е да е бил военен. Важното е, че е добре образован. А и изглежда добре. Точно с това привлича тези изоставени момичета и ги кара да го боготворят до степен, до която са готови да направят всичко за него. Дори и да е психолог — и двете жени споменават, че така им е казал, — съвсем не се превръща в по-слаб актьор.

— Но първата жена го е напуснала — възрази Фредрика и отново се сети за Нора в Йоншьопинг. — Намерила е сили да се измъкне и да започне отначало.

— Така е — съгласи се професорът, — но не е била съвсем сама. Силната й баба я е подкрепяла. Убиецът със сигурност си е извлякъл поука от този първи път — ако изобщо е бил първи. Подходящата жена трябва да бъде слаба и напълно сама. Не трябва да има нито един влиятелен човек в живота й. Единствено той трябва да доминира над нея и да й диктува как да живее.

Професор Роуланд се размърда на твърдия стол. Личеше си, че обича да говори, и щом никой не го прекъсна, той продължи:

— Вярвал е, че има пълен контрол над последната жена, Йелена, но тя все пак е успяла да го изненада, като го изостави. Жената е важна за него както прагматично, така и ментално. Тя му се възхищава, подсилва представата му за себе си като за гений. И… — Професор Роуланд стана сериозен и размаха пръст. — И, скъпи приятели, той е гений. Нито една от жените не знае как се казва, къде живее, къде работи, дори каква кола има. Никога не са го наричали друго, освен мъжът . Може да бъде всеки. В най-добрия случай ще откриете пръстовите му отпечатъци в апартамента на пребитата жена, но не съм съвсем сигурен. С оглед на това, колко добър стратег изглежда, всъщност не бих се учудил, ако си е отрязал пръстите.

Разнесе се спонтанен шепот и Алекс нетърпеливо изшътка.

— Как така да ги е отрязал?

— О, не е трудно — усмихна се професор Роуланд. — Нито пък чак толкова необичайно. Много от търсещите убежище го правят, за да затруднят вземането на пръстови отпечатъци. Така могат да кандидатстват и в други страни, ако получат отказ от първата.

Настъпи тишина. Алекс се беше надявал, че точно пръстовите отпечатъци или пробите от ДНК от апартамента на жената ще разплетат случая, при условие че мъжът имаше съдебно минало. Рехт веднага се изправи.

— Почакайте малко, нима искате да кажете, че е осъждан?

— Ако не е, то вероятността да откриете пръстовите му отпечатъци в апартамента се увеличава — поясни професор Роуланд. — Ако обаче е осъждан, а аз предполагам, че е, бих се учудил много на несъобразителността му да остави конкретни следи.

Фредрика се замисли върху думите на професора, че извършителят сякаш е ускорил темпото на работа, след като жената се е измъкнала от апартамента.

— Можем ли да си направим извода, че ще изчезнат още деца? — сбърчи чело тя.

— Със сигурност — отвърна професор Роуланд. — Дори мисля, че можем да допуснем, че си е изготвил списък с деца за отвличане. Не изчаква с вземането на решения, а вече има ясна представа как да действа.

— Но как ги открива? — избухна Педер възмутен. — Как ги избира?

— Открива не децата — поясни професорът, — а майките им. Наказва тях, а децата са само средство. Отмъщава си заради някого другиго. Поставя нещата на мястото им.