Кристина Ульсон - Пепеляшките

— Полицията вече идва заради побоя и се опита да я разпита кой й е причинил това, но тя не успя да даде свързан и разбираем отговор. Според мен все още е в шок, а и болкоуспокояващото, което й даваме, подсилва това състояние. Освен раните, които сами виждате, има и редица наранявания по ребрата. Не изглежда да е била подложена на сексуално насилие, но е лошо изгорена на много места по тялото.

— Изгорена? — проеча Педер.

Морган Тюлин кимна.

— С кибритени клечки е изгорена на двадесетина места, дори по вътрешната страна на бедрата и гърлото.

Стаята започна да се смалява, въздухът да се изчерпва и Педер поиска да се прибере у дома. Ентусиазмът му изведнъж се изпари. Изморен, полицаят втренчи поглед в някакво зелено растение, поставено до единствения прозорец на помещението.

— Ще останат само козметични белези, но не и такива, които да я болят, ако говорим обективно. За психически увреждания е все още рано да се говори, вероятно трябва да измине дълъг път, преди да се възстанови. Много дълъг.

Не мръдна ли цветето по някакъв странен начин? Нима полъх от отворения прозорец го духна така дискретно? Педер го следваше с поглед ту напред, ту назад, преди да се изкуши да се върне в действителността от настъпилата в стаята тишина. Защо лекарят спря да говори? Алекс се изкашля.

— Извинете — рече тихо той. — Извинете, просто толкова много неприятности през последните дни…

Гласът му звучеше странно. Какво точно каза?

Морган Тюлин го потупа по рамото. Алекс вдигна една вежда, но нищо не добави.

— Трябва да ви съобщя още нещо, сигурни ли сте, че имате сили да го чуете?

Педер толкова се смути, че му се прииска да се скрие зад проклетата саксия.

— Естествено, ще изслушам всичко, което имате да ни кажете — отвърна той, като направи опит да звучи авторитетно.

Морган Тюлин го погледна колебливо, но беше достатъчно милостив, за да си замълчи.

— Има и няколко стари рани — каза лекарят. — Едва ли е малтретирана за първи път.

— Нима?

— Не е, наистина не е. Рентгеновите снимки на повечето пръсти показват белези от зараснали от само себе си фрактури. И двете ръце са били чупени, има белези по ребрата, а и такива от предишни изгаряния. Преброихме почти около десетина, така че този път насилието е било значително по-голямо от предишното.

Двамата полицаи стояха и кимаха, когато Морган Тюлин приключи. Лекарят също кимна, за да отбележи края, а Педер му отвърна, за да покаже, че е разбрал всичко. Алекс пък вероятно поклати глава, защото и другите го бяха направили.

Тогава жената изведнъж се раздвижи.

Тя скимтеше тихо и направи опит да се изправи. Сестрата веднага се приближи и внимателно я върна обратно. Ако не мърдаше, щяха да вдигнат единия край на леглото и да я сложат да седне.

Педер се забърза, за да помогне. Не само заради леглото, а и заради повода да се приближи до жената. Видя, че тя едва си отваря очите, но въпреки това внимателно го следеше, като прекосява стаята и като помага да сгънат леглото.

Морган Тюлин се отдалечи с думите:

— В кабинета съм, ако имате още въпроси.

Педер се замисли къде да седне. Беше прекалено интимно и натрапчиво да го направи на ръба на леглото. Но пък фотьойлът в другия край изглеждаше доста далеч. Затова решително го издърпа по-близо до леглото и скъси разстоянието до жената. Алекс остана до вратата.

Педер представи себе си и шефа си с малко име и фамилия и каза, че са от полицията. Забеляза как погледът на жената веднага се промени и помръкна. Полицаят направи жест с ръце, за да я успокои.

— Само искаме да говорим с теб — каза предпазливо той. — Нуждаем се от помощта ти. Ако не можеш или пък не искаш да ни отговаряш, няма проблем. Веднага ще си тръгнем.

Въздържа се да добави: „И ще се върнем някой друг път“.

— Можеш да кимнеш, ако разбираш какво казвам.

Жената го погледна мълчаливо, но после кимна.

— Да започнем с това — как се казваш?

Педер чакаше, но жената мълчеше. Сестрата й помогна да изпие глътка вода. Педер почака още малко.

— Йелена — прошепна тя.

— Йелена? — повтори ченгето.

Жената кимна.

— А фамилията ти?

Нова пауза. Още вода.

— Скорц.

Лек повей от отвора на прозореца го погали по бузата. Педер се опита да не се усмихва, да не показва радостта си. Наистина беше тя. Най-накрая бяха открили Моника Сандер.

Поколеба се как да продължи. Изобщо не беше сигурно, че тази жена — Моника Сандер — е жената, задържала Сара Себастиансон във Флемингсберг. Но нали трябваше да узнаят. Педер потъна в мисли. Чудеше се най-вече защо не го е измислил, преди да дойдат в болницата.