Кристина Ульсон - Пепеляшките

— Нужно е да действаме по-твърдо — рече той. — По-сериозно. Пък всичко да върви по дяволите, ако не намерим общ знаменател.

Това обаче не беше никак лесно, констатира Алекс, след като приключи разговора с Фредрика. Какво всъщност знаеха? Какво не знаеха? Той обобщи последната информация. Педер трябваше да научи всичко преди срещата с американския психолог. Нямаше нищо лошо да допринесеш с нови идеи, но Рехт беше скептичен към въвличането на нови действащи лица в разследването.

Погледна документите пред себе си. На празен лист се беше опитал да измисли някаква схема, в която да формулира различни хипотези. Резултатът не беше толкова добър, колкото се надяваше, но докато не се наложеше да го показва на другиго, можеше да му служи като опора за размишленията му.

Отмъщение, беше казала Фредрика.

Отмъщение ли? Нима търсеха темата?

— Добре — каза си тихо той. — Добре, да помислим спокойно и трезво. Какво знаем? И какво трябва да научим?

Знаеха, че са убити две деца на различна възраст. Знаеха, че нямат нищо общо. Едното дете, Натали, беше осиновено, а другото — не. Родителите на осиновеното дете привидно живееха в хармонична връзка, докато майката и бащата на Лилиан Себастиансон се бяха разделили в очакване на развод. При това семейството на Натали произхождаше от средната класа, докато бащата на Лилиан беше по-заможен, макар майка й да не бе чак толкова.

Разследващият екип се опитваше с всички сили да открие възможните пресечни точки на двете семейства някъде в миналото, но досега без особен резултат.

Алекс написа на някакъв лист: Наказва майките. Вероятно защото по някакъв начин са предали децата си. Вероятно защото са ги отхвърлили.

Майките трябваше да бъдат във фокус, не децата. Греховете на майките бяха довели до смъртта на децата им. Главата на Алекс щеше да се пръсне от думите „защото са ги отхвърлили“. Как можеше да се каже, че Сара Себастиансон „е отхвърлила“ Лилиан? И ако беше така, защо не майката, а детето беше наказано със смърт?

Друга неясна подробност бяха местата, на които откриха децата. Едното лежеше пред Спешното отделение в Умео, другото — в баня в Брома. Изборът на местата беше странен по няколко причини. На тях беше трудно да се отървеш от някакъв труп. А и някак нелогично. Нито едно от децата нямаше видима връзка с мястото, на което бе открито.

Единственото, помисли си Алекс, единственото общо за двата случая е начинът на действие както при самото отвличане, така и при убийството.

Първо детето изчезва, после дрехите и косата се изпращат на майката и малко след това детето се изхвърля на необичайно място, където да го открият лесно.

— Не разбирам — говореше сам на себе си Рехт. — Всъщност нищичко не разбирам.

Точно тогава някой почука на вратата и един от младите разследващи, прикрепен към екипа му, подаде глава.

— Минах покрай Магдалена Грегешдотер и мъжа й съвсем за кратко, както ми наредихте — докладва той.

Алекс трябваше леко да разтърси глава, за да разбере за какво говореше колегата му. Той ги бе последвал с Педер при родителите на Натали предобед, когато им съобщиха за смъртта на детето им. Те веднага изпаднаха в шок и отчаяние и Рехт реши някой от екипа да се върне по-късно, за да разговаря с двойката. Ето че нареждането беше изпълнено.

— Показахме им снимка на къщата и им казахме къде е лежала Натали — разследващият говореше толкова бързо, че Алекс трябваше истински да се напрегне, за да следи мисълта му. — Майката, Магдалена, знаеше точно къде се намира адресът.

— Как така? — попита Алекс.

— Там е отраснала. Живяла е в този дом, докато завърши гимназия, и после се е преместила. Разбирате ли, хладнокръвното копеле е оставило мъртвото й бебе в стария дом на родителите й, продаден преди повече от петнадесет години.

Педер Рюд кипеше от гняв в колата. Беше събота по обед, а се намираше в такова задръстване по посока Кунгсхолмен. Почивен или делничен ден — нямаше никакво значение, станеха ли тежки катастрофи, веднага опашките от коли нарастваха.

Почти му се замая главата, щом се замисли за изминалата седмица. Изобщо не бе допускал, че случаят с изчезналата Лилиан Себастиансон ще прерасне в подобен ужас. Две убити деца за толкова кратко време. Беше ли работил някога над подобен случай?

Смърдящите коли, които минаваха на една боя разстояние от неговата, го стряскаха. Но повече се изнервяше от това, че за последния час не беше свършил почти нищо. Единствената добра идея за целия ден бе да издирват Моника Сандер под името й, преди да бъде осиновена. А то беше Йелена Скорц.