Heлe Нойхаус - Убийството на мистериозната жена

— Съжалявам, ако съм ви събудил — каза Боденщайн тихо, — но току-що ми хрумна нещо.

— Колко е часът? — попита сънено тя.

— Четири и десет — отвърна Боденщайн, — но вие нали казахте, че три часа са ви достатъчни за сън?

— Аха — промърмори неясно Тордис. — Какво има?

— Нали казахте, че в четвъртък следобед Мариане Ягода е идвала у Кампман?

— Какво? — Тя изглеждаше объркана. — Кога?

— Когато в четвъртък бях в „Гут Валдхоф“, нали хората се изнасяха с конете си, защото бяха разбрали, че Кампман ги е лъгал. После се появи Мариане Ягода — обясни Боденщайн. — Случайно да си спомняте дали си е тръгнала?

Рязко изтръгната от съня, Тордис се опита да подреди мислите си.

— Не мога да кажа с точност — прозя се тя. — Джипът й стоеше насред двора, тя винаги спира така.

Боденщайн се изправи внимателно, за да не натоварва болезнените си мускули, и се запъти към банята.

— Още ли сте там? — попита той.

— Да — гласът на Тордис звучеше съвсем бодро, — размишлявам. Сега си спомням. Колата беше там целия следобед и вечерта. Вдигна се невероятна патърдия. Бях там докъм осем часа, когато всички коне се разотидоха.

— Но госпожа Ягода не сте виждали повече, така ли?

— Не, не съм — отвърна колебливо Тордис. — Но… Момент! Когато тръгнах към колата си, покрай мен мина нейният кайен. На волана седеше Карол, но не му обърнах голямо внимание. Той често кара колите на Ягода на ремонт или на бензиностанцията.

— И накъде шофираше той? — Боденщайн беше като наелектризиран.

— Към новата зала за езда, в която е подвижната лента — каза Тордис, — но после и аз си тръгнах за вкъщи. Нямам представа какво е станало след това. Вие какво току се присетихте посред нощ?

— В четвъртък Мариане Ягода е изчезнала безследно. — Боденщайн седна на ръба на ваната. — Не се е появявала нито у дома си, нито другаде. Мобилният й телефон е изключен. За нея, госпожа Кампман и онзи Карол е организирано масирано преследване, но засега без резултат. И аз предположих…

Той млъкна. Сети се за ножа, с който госпожа Кампман замислено си играеше, докато разговаряха в кухнята. Карол разполагаше с бейзболна бухалка, а сега — и с оръжието му. Възможно ли беше двамата да са убили една недоносителка 8 8 Недоносител е лице, което знае, че ще се извърши, върши се или пък вече е извършено престъпление от друго лице, но въпреки това не информира органите на властта. — Бел.прев. , за да избягат после с парите й?

— Какво предположихте? — попита Тордис.

— Трябва да отида в „Гут Валдхоф“ — каза той.

— Сега ли? По това време?

— Да. — Боденщайн се върна в спалнята да потърси дрехите си.

— И аз ще дойда — каза Тордис кратко и решително. — След двайсет минути съм в базата.

Беше най-тъмната част от нощта, малко преди развиделяване. Дъждът бе спрял, миришеше на влажна земя и мокър асфалт. Голямата порта, за която преди няколко дни бе вързан Фридхелм Дьоринг, беше широко отворена. Явно, като го нямаше Кампман, никой не се сещаше да я затвори. Една патрулка вече чакаше там и Тордис слезе от колата си, когато видя беемвето на Боденщайн. Двама полицейски служители прекосиха двора, поздравиха комисаря и хвърлиха любопитен поглед на Тордис.

— Тук всичко е спокойно — докладва единият служител.

— Накъде тръгна Карол с колата? — попита Боденщайн Тордис.

— Натам. — Тя посочи към портата на предната зала за езда.

Четиримата се отправиха по моравата към залата. На пътя им изскочи една табела и мракът се освети от ярък прожектор. Голямата плъзгаща се врата на залата не беше затворена.

— Ключът на лампата е веднага вдясно — каза Тордис.

След малко светнаха неоновите тръби на тавана в преддверието на залата, където имаше два временни бокса за коне, бали сено и слама, подвижна тренировъчна лента за конете и няколко стопански машини. До подвижната лента беше паркиран голфът кабрио, който предишния ден беше стоял в двора.

— Колата на госпожа Кампман — обясни Тордис.

Боденщайн събра две и две и разбра каква е работата. Карол и госпожа Кампман не бяха избягали с голфа, а с кайена на Мариане Ягода, който през нощта е бил точно на това място. Това означаваше, че госпожа Ягода е някъде тук. И най-вероятно беше мъртва.

— Разпоредете се за преследване на колата на госпожа Ягода — нареди Боденщайн на единия от служителите. — Регистрационният номер започва с „HG“.

— Не е така — намеси се Тордис. — Колата е пусната в движение от „Гут Валдхоф“. MZK-GW 17.