Heлe Нойхаус - Убийството на мистериозната жена

— Е, най-после. — Гласът й прозвуча презрително. — Доста се забавихте. Явно не сте особено умни.

— Ама и вие добре сте се скрили — отвърна саркастично Боденщайн, за което бе удостоен със смразяващ поглед.

Един час по-късно в стаята за разпити на комисариата в Хофхайм Мариане Ягода разказваше за своя управител, без да й мигне окото.

— Кой ви заключи в мазето? — попита Боденщайн. — Какво се случи в четвъртък следобед?

— В четвъртък ми се обади един от нашите клиенти — отвърна Мариане Ягода и сръбна превзето от чашата с вода. — Започна да ме ругае и ме заплаши, че ще ме даде под съд, защото Кампман го излъгал. И аз тръгнах към „Гут Валдхоф“ да си изясня положението. Там вече се бяха насъбрали хора и се нахвърлиха срещу мен.

— Кои?

— Почти всички клиенти — изпръхтя ядно тя. — Бяха разбрали, че Кампман ги е мамил при продажбата на конете, и искаха от мен да им възстановя щетите.

— Как са разбрали това? — осведоми се Пиа. — Тези измами ги е имало години наред.

— Кампман е искала да злепостави мъжа си — отвърна Мариане Ягода, — затова раздрънкала на всички клиенти какви ги върши той. Когато успях да вляза в къщата, тя тъкмо се канеше да заминава и го засипваше с най-долни ругатни.

— А той какво правеше? — попита Пиа.

— Нищо. — Мариане Ягода сви пренебрежително рамене. — Само седеше като намокрен пудел, а после просто си тръгна. Типично за него. Разрешаването на конфликти никога не е било силната му страна.

— Какво стана след това?

— Опитах се да успокоя Кампман — каза Мариане Ягода с нарастващо негодувание, — но тя беше тотално превъртяла. Изведнъж се нахвърли срещу мен — с кухненски нож! Втурнах се към градината, но там ме нападна той. Когато дойдох на себе си, лежах в онази дупка.

— Кой ви нападна? Кампман ли?

— О, боже! Онзи неблагодарен циганин!

— Кой?

— Ратаят! — Тя изплю думата като изгнила риба.

— Сигурно двамата са си мислили, че ако нещо е проработило така добре, може да подейства за втори път — отбеляза Пиа.

Мариане Ягода й хвърли неразбиращ поглед.

— За какво говорите? — попита тя.

— За Изабел Керстнер — отвърна Пиа, — която е била убита с помощта на Карол.

Мариане Ягода я погледна изпитателно, сякаш нищо не разбираше, после се засмя шеговито.

— Не съм убила аз тази евтина уличница — каза презрително тя.

— Знаем, че не сте извършили лично убийството — намеси се Боденщайн. — Но сте поръчали на друг да го направи и този друг е любовникът ви Карол.

Между веждите на Мариане Ягода се образува вертикална бръчка.

— Защо да го правя?

— Кампман ни разказа всичко — рече Боденщайн. — Изабел Керстнер е искала да ви изнудва със снимки, на които сте били вие и прокурорът Харденбах и които доказват, че смъртта на родителите ви навремето не е била нещастен случай. Вие уж сте се поддали на изнудването, но всъщност не сте имали намерение да давате пари.

Мариане Ягода ни най-малко не изглеждаше уплашена.

— Нищо не знам за никакви снимки — твърдеше тя, скръстила дебелите си ръце на гърдите.

— А защо в съботата преди четиринайсет дни в седем часа вечерта сте имали среща с Изабел в апартамента й?

— Исках да го разгледам — отвърна Мариане, без да се колебае. — Фридхелм Дьоринг ми го беше предложил за продажба.

За миг Боденщайн и Пиа останаха безмълвни от безочливата дързост, с която лъжеше Мариане Ягода.

— Аз самата се учудих, когато видях там Кампман и как той и Карол се бяха нахвърлили върху Изабел — продължи жената. — Когато видях какво се канят да направят, си тръгнах. Единственото, в което можете да ме упрекнете, е може би това, че не оказах помощ. Самата аз обаче бях застрашена. Карол и Кампман бяха готови на всичко, така че се боях за собствения си живот. Никой прокурор на света не може да ме упрекне, че съм се измъкнала.

Погледът й се премести от Пиа към Боденщайн и тя изглеждаше много самодоволна.

— Сега мога ли да си вървя? — попита тя. — Искам да си взема вана и да се преоблека с чисти дрехи.

Боденщайн я гледаше втренчено. Мозъкът му трескаво търсеше възможност да я арестува, но нищо не му хрумна.

— Не може да бъде! — каза Пиа, когато госпожа Ягода напусна стаята за разпити.

— Ама че работа — съгласи се с нея Боденщайн. — Но, за жалост, тя е права: можем да докажем изнудването от Изабел точно толкова, колкото и поръчването на убийство. Ако този Карол не се появи, имаме дума срещу дума. И лошите карти са у Кампман, защото в колата на Изабел са неговите пръстови отпечатъци.