Heлe Нойхаус - Убийството на мистериозната жена

— И защо да го прави? — зачуди се Пиа.

— За отмъщение — Сузане Кампман сви рамене, — защото не я пожела въпреки парите й. Напразно бе инвестирала в него.

— Но той може да бъде опасен за нея и като недоносител. Защо го е оставила жив?

— За да го гледа как страда. Ягода изобщо не е наред с главата. Огромен комплекс за малоценност на два крака — това е тя.

— Знаете ли как е умряла Изабел? — попита Боденщайн, а Сузане Кампман кимна.

— Ягода е планирала всичко точно и всичко е измислила — каза тя. — За да насочи подозренията към мъжа на Изабел, Карол е трябвало да вземе от колата му две ампули от смъртоносното лекарство. Това не е толкова трудно, защото когато ветеринарите идват в базата да лекуват конете, никога не заключват колата си. Ягода казала на Карол точно какво трябва да направи. И така, около седмица преди смъртта на Изабел, той взел от аптечката в автомобила на Керстнер двете ампули. На мястото на взетите ампули сложил други две, пълни с вода, за да не забележи Керстнер, когато проверява наличностите, че такъв опасен препарат липсва. Освен това им залепил етикетите на истинските ампули. Липсата на шепа спринцовки и игли за еднократна употреба нямало как да се забележи.

Боденщайн си спомни за деня във ветеринарната клиника, когато беше видял как приспиват един кон. Първата инжекция, която му сложи Керстнер, не беше подействала. Напълно бе възможно госпожа Кампман да казва истината и в ампулите да е имало само вода.

— Карол ли ви разказа всичко това? — попита сега Пиа. — Толкова ли много ви вярва?

— Да, но и той беше много ядосан на Ягода. Обещала му двеста хиляди евро и не му ги дала. Той убил Изабел и я хвърлил от онази кула, два пъти почистил апартамента и обърнал всичко, за да намери онези снимки, три пъти преровил всички куфари, които тя вече била стегнала — и после Ягода се подиграла с него. „Жалко за теб, казала му тя, Кампман беше тук и видя всичко.“ Трябвало да убие и мъжа ми, за да си получи парите.

— Защо не го е направил? — осведоми се Боденщайн. — Би трябвало да му е все едно.

— Робърт винаги е бил честен спрямо Карол и се отнасяше добре с него. Може би се е надявал да получи парите и по друг начин. Така и стана. Преведох един милион и половина евро от сметката на „Гут Валдхоф“ по една сметка в Литва.

— Откъде има толкова много пари в сметката на конната база? — попита смаяно Пиа.

— Ама вие не знаете ли? — усмихна се горчиво Сузане Кампман. — След като нещата не станаха така, както тя ги беше замислила, Мариане Ягода изгуби интерес към конната база и преди три дни продаде „Гут Валдхоф“.

Боденщайн и Пиа размениха светкавичен поглед. Това наистина не го знаеха.

— Изчаках парите да пристигнат — каза Сузане Кампман, — после трябваше да действам, защото Ягода нямаше дълго да остави сметката открита. За беда, точно този ден стана онази суматоха.

— Знаете ли кой е купувачът на „Гут Валдхоф“? — осведоми се Боденщайн.

— Да, разбира се, че знам — кимна Сузане Кампман. — Фридхелм Дьоринг купи „Гут Валдхоф“. Винаги е имал апетити към него.

Мариане Ягода не изглеждаше да се чувства особено сигурна. Когато половин час по-късно Боденщайн и Пиа позвъниха на вратата й, тя отвори по хавлия и с току-що измита коса.

— Пак ли вие? — каза тя и просто ги остави да стоят пред отворената врата.

Боденщайн хвърли на Пиа кратък поглед, после влязоха и последваха жената към кухнята.

— Продали сте „Гут Валдхоф“ — каза Боденщайн, — защо?

— Защото ми омръзна — сви рамене Мариане Ягода, седна до кухненската маса и се съсредоточи в гребането на сладолед „Мьовенпик“ от еднолитрова кутия. — А Дьоринг много държеше да го има.

— Един милион и половина евро за една конна база си е направо удар. — Боденщайн видя как госпожа Ягода изпуска лъжичката.

— Как разбрахте за тази сума? — попита невярващо тя.

— Това е сумата, която госпожа Кампман е превела от сметката на имота по една сметка в Литва — отвърна Пиа и се наслади на обърканото изражение по лицето на Мариане Ягода. — А, ама вие не знаехте ли? — направи се на ударена Пиа. — Явно докато сте били заключена в цистерната, Карол и госпожа Кампман са опоскали сметките и касата ви. Карол е изчезнал с колата и парите ви.

Госпожа Ягода стовари с трясък лъжичката по масата.

— Жалък, коварен мърльо! — изсъска гневно тя. — Какво си въобразява тази свиня?

— Госпожа Кампман каза още, че сте дължали пари на Карол — рече Боденщайн.

— Аз? — скочи Мариане Ягода. — Бог ми е свидетел, че нищо не му дължа! Какви са тези твърдения от нея?