Heлe Нойхаус - Убийството на мистериозната жена

— Вижте — вдигна рамене Боденщайн, — така или иначе, парите и колата ви ги няма. Тъй като трудовите документи на Карол се оказаха фалшиви, не можем да го открием дори и ако го обявим за международно издирване. Загазихте, госпожо Ягода.

Мариане Ягода гледаше втренчено Боденщайн, стана тъмночервена, а очите й заблестяха от гняв.

— Загазил е той — отвърна тя. — Знам как се казва и от къде е. Когато Дьоринг му направи нови документи, аз му задържах истинските.

— Защо изобщо го е направил?

— Нямам представа. Пък и ми е все едно. Искам си обратно парите и колата. — В яростта си заради лъжата и претърпените унижения Мариане Ягода забрави всякаква предпазливост и се озова в елегантно заложения от Боденщайн капан. Тя тръгна тежко като разярен слон право към всекидневната, дръпна една картина от стената и я захвърли на пода. В гнева й не й пукаше, че полицията вижда къде се намира тайната каса, която остана неразкрита дори при обиска на къщата. Мариане заби нокти в една почти невидима фуга в мазилката и отвори вратичка в стената, зад която се криеше сейфът. След кратко ровичкане извади един плик, надникна вътре, после го тикна в ръката на Боденщайн. — Ето — изпръхтя ядно тя, — арестувайте този жалък малък крадец.

— Ще го направим — кимна Боденщайн, — но трябва да арестувам и вас.

— Мен ли? — Мариане Ягода остро се изсмя. — Нали вече го направихте. Изчезвайте от дома ми или ще подам оплакване срещу вас!

Боденщайн бръкна във вътрешния джоб на сакото си.

— Ето — каза той, — това е заповедта за ареста ви. Арестувам ви за поръчване на убийството на Изабел Керстнер. Не трябва да казвате нищо, което може да утежни положението ви, и имате право на адвокат.

— Нищо не можете да докажете за мен — рече подигравателно Мариане Ягода, — абсолютно нищо.

— Така е — усмихна се Боденщайн, — ние не можем. Но Карол може. И понеже благодарение на вас вече знаем истинската му самоличност, ще го намерим и ще го доведем тук. Той със сигурност ще свидетелства срещу вас. Или се съмнявате?

Едва сега Мариане Ягода осъзна каква огромна грешка беше провокирана да направи. Тя погледна Боденщайн с малките си очи и призна превъзходството му.

— Подценявала съм ви, господин главен комисар — додаде Мариане, — но най-напред трябва да го намерите. Дотогава ще ме освободите под гаранция. А по-нататък ще видим.

Пиа седеше в кабинета си и набираше заключителния доклад на компютъра. Мариане Ягода беше прекарала първата си нощ в следствения арест, Сузане Кампман беше отишла до болницата, за да си прибере неверния, но разкаял се съпруг. Доктор Михаел Керстнер и Анна Лена Дьоринг бяха довели от аржентинското консулство във Франкфурт малката Мари. Фридхелм Дьоринг бе отведен в болницата в следствения арест във Вайтерщат, в която бе настанен и Ханс Петер Ягода, и така не можеше да се порадва на новопридобитата си конна база. Кестутис Дутартас, наречен Карол, който в действителност не беше поляк, а литовец, бе заловен от литовската полиция в родния си град Клапеда. Кайенът на Мариане Ягода се съхраняваше от полицията в близост до Централната гара. В стаята на Карол в „Гут Валдхоф“ бяха намерени няколко сака, които Изабел Керстнер беше опаковала преди четиринайсет дни за пътуването към новия си живот в Аржентина. В един от куфарите се намери липсващата обувка, която бе станала причина за първото усъмняване в самоубийството.

Пиа се усмихна шеговито, когато чу как шефът й дава подробни указания на сина си за това, какво още трябва да се свърши в къщата и в градината. Знаеше, че късно тази вечер Козима ще се прибере от Южна Америка. След малко Боденщайн приключи разговора си по телефона и влезе в кабинета на Пиа. Той се строполи на стола за посетители до бюрото й, скръсти ръце зад тила и й се усмихна.

— Какво? — осведоми се Пиа. — Изглеждате толкова доволен.

— Така е — съгласи се той, — адски доволен съм. Приключихме случая.

— Така изглежда — кимна Пиа и пусна документът да се принтира. Изпъна схванатия си гръб и се прозя с ръка на устата. Тази нощ щеше да спи като умряла, а утре щеше да се появи в офиса чак в осем.

— Какво ще правите този следобед? — попита Боденщайн.

— В един ще се видя с човека, който все още е мой съпруг — припомни му Пиа, — защо питате?

— Канени сме на грил фест — каза Боденщайн. — Познайте от кого.

— Нямам представа. От Нирхоф?

— Глупости — усмихна се Боденщайн, — от Ритендорф. Празнуват завръщането на дъщерята на Керстнер. Във ветеринарната клиника.