Heлe Нойхаус - Убийството на мистериозната жена

Кампман млъкна. Трябваше му известно време, за да продължи.

— И така, тръгнах за Рупертсхайн, качих се до апартамента на Изабел. Тя ми се накрещя, каза, че тези пари й трябват и съм щял да прецакам всичко. — Кампман отново въздъхна. — Изведнъж в апартамента се появиха Карол и Ягода. Разбрах, че опасенията ми са били основателни.

Гласът на Кампман заглъхна, той се бореше със сълзите. Обезобразеното му лице беше като вкаменено. За първи път, откакто го познаваше, Боденщайн беше убеден, че казва истината.

— Изплаших се — прошепна той. — Карол се нахвърли върху Изабел. Тя извика към мен за помощ, но… но аз не й помогнах. Просто стоях там и гледах как той я убива. Ягода ми каза, че знае всичко за мен и Изабел. Ако… ако за в бъдеще съм се държал като немска овчарка, нищо нямало да ми се случи.

— Каква немска овчарка? — попита изненадано Пиа.

— Да си държа езика зад зъбите и да се ослушвам.

Той въздъхна дълбоко.

— Карол сложи инжекция на Изабел — продължи нататък Кампман, — Ягода гледаше. После тя каза, че трябва да тръгва, а аз да съм помогнел на Карол да претърси апартамента и накрая да почистим идеално. Ако само съм гъкнел за това, което съм видял, щяла да ме сполети съдбата на Изабел. В това нито за секунда не се усъмних. А и какъв беше смисълът да правя нещо? Изабел беше мъртва.

За миг в болничната стая се възцари тишина. Кампман дишаше тежко. Явно споменът за онази съботна вечер го измъчваше.

— Какво стана после? — попита неумолимо Боденщайн.

— Почистихме апартамента. Изабел ги беше улеснила, като бе опаковала всичките си вещи за предстоящото пътуване на следващия ден. Карол уви трупа й във фолио и го отнесе в подземния гараж. — Гласът на Кампман трепереше. — Напъха го в багажника на колата си. Аз трябваше да внимавам някой да не ни изненада. Той ме принуди да закарам поршето до един паркинг наблизо. Там Карол отмота фолиото от Изабел, пъхна в джоба на панталона й ключовете за колата, метна я като чувал на рамото си и я отнесе в онази кула. После я хвърли от нея.

— А вие какво правехте през това време? — попита Пиа. — Можели сте да избягате.

— Опитах се — засмя се Кампман, но звучеше горчиво. — Карол ме хвана и ме удари с бейзболната бухалка. От нея е синината на окото ми. Оттогава се страхувам за живота си. Върнахме се пеша във „Вълшебната планина“ и се прибрахме вкъщи с моята кола. Изпих две бутилки червено вино, за да успокоя някак нервите си. И това беше.

— Вярвате ли му? — попита Пиа шефа си, когато малко по-късно тръгнаха по дългия коридор към изхода на болницата.

— Да, мисля, че точно така е станало — кимна замислено Боденщайн. — Мариане Ягода е мразела Изабел, освен това се е страхувала, че ще се разчуе за смъртта на родителите й, за която Изабел е знаела твърде много. Платила е на Карол да я убие.

— Но откъде се е сдобила с пентобарбитала? Такова нещо не се купува току-така от аптеката.

— Това тепърва предстои да научим — сви рамене Боденщайн и изстена, защото движението му причиняваше болка.

— Но какво ви е? — попита загрижено Пиа.

— Целият съм в синини. — Боденщайн натисна копчето на асансьора и се зачуди дали да не разкаже на колежката си за инцидента в болницата в Бад Зоден. Вратата на асансьора се плъзна встрани. Боденщайн даде път на Пиа и я погледна. — Ако ми се закълнете, че няма да кажете на никого, ще ви разкажа за един от най-неловките моменти в живота си.

Пиа се втренчи смаяно в него, но после вдигна ръка за клетва.

— Заклевам се — увери го тържествено тя.

Асансьорът спря на партера. Приемната на болницата беше пуста, само на рецепцията седеше млад мъж и се отегчаваше от нощната смяна.

— Да намерим нещичко за хапване — предложи Боденщайн. — После ще ви разкажа надълго и нашироко. Но само да не забравите клетвата си!

Боденщайн се събуди от бясно блъскане на сърцето в ребрата, скочи уплашено и установи, че навън се е стъмнило съвсем. Дъждът глухо барабанеше по капандурата на скосения покрив на лоджията към спалнята. Снощи се беше прибрал малко след полунощ и беше провел още един разговор по телефона с Тордис Ханзен. Тя му бе разказала със злорада наслада за спонтанното изнасяне на клиентите от „Гут Валдхоф“ миналия ден. Малко след това се беше обадила Козима от летището на Буенос Айрес. Каза му какво е научила за Филип Дьоринг, наречен Фелипе Дуранго. Младият мъж имал амбицията да влезе в политиката в новата си родина и се бил кандидатирал за поста губернатор на окръга, в който се намирала хасиендата му. Сигурно си е мислел, че бракът с красива млада жена ще му придаде повече важност и сериозност. След този разговор, напълно изтощен, Боденщайн бе потънал в дълбок сън. Сега обаче беше съвсем буден. Дигиталният часовник показваше, че е едва малко след четири сутринта, и той се опита да си спомни кое го беше събудило. Изведнъж се сети. Изправи се и затърси опипом телефона, после натисна бутона за обратно повикване. Минаха няколко секунди, преди да прозвучи гласът на Тордис.