Heлe Нойхаус - Убийството на мистериозната жена

Той вяло потърка очите си.

— Жена ми има високи изисквания — продължи Кампман, — а аз бях неудачник. Конната база на родителите ми бе продадена на търг и не знаех как изобщо ще платя дълговете си. И точно тогава най-неочаквано нещата се обърнаха на добро. Семейство Ягода вземаха уроци по езда при мен и именно те ми предложиха възможност да спечеля пари. Никога не съм ги питал дали тези сделки са сериозни, или не, исках само да погася дълговете си. Те купиха конната база и ме назначиха за управител. За първи път от толкова години нямах грижи. Имахме хубава къща, две коли, получавах добри пари. Жена ми можеше да пазарува от бутици, а аз бях в състояние да й подарявам красиви бижута. Най-после й затворих устата. Всичките ни финансови проблеми се изпариха.

Кампман отрони дълбока въздишка.

— Изведнъж — прошепна той — аз се превърнах в някой. Хората ме уважаваха. Тичаха след мен, допитваха се до мен, да, боготворяха ме безрезервно! За тях не беше проблем да платят за един кон повече от реалната му цена, дори не забелязваха, че го правят, и бяха доволни.

— Жена ви твърди, че Изабел ви е изнудвала и е искала да разкаже на клиентите ви за вашите далавери — отбеляза Пиа. — Това би ви накърнило печелившата работа, в случай че госпожа Ягода научи, нали?

— Да, може би — въздъхна Кампман.

— И макар че Изабел се е опитвала да ви изнудва, вие сте искали да напуснете семейството си и да заминете с нея за Ирландия?

— Това си го измисли жена ми — поклати глава Кампман. — Бях й казал, че парите, които спечелих от сделките с Ягода, са загубени от погрешни спекулации. Не исках да ги харча за тоя, дето духа. Жена ми обаче разбра, че възнамерявам да купувам къща в Ирландия. Това нямаше абсолютно нищо общо с Изабел, но жена ми ме заплаши, че ще каже на Мариане Ягода за всичките ми далавери, ако веднага не се погрижа Изабел да изчезне от базата и от живота ни.

— И вие какво направихте? — попита Пиа.

Кампман повдигна здравото си рамо.

— Нищо. Реших, че когато Изабел отиде в Аржентина, Сузане ще се успокои.

— А, вие сте знаели за това?

— Да — потвърди Кампман. — Изабел ми каза, че бракът със сина на Дьоринг е нейният голям шанс. Този човек е безумно богат, можеше да й предложи всичко, за което е мечтала. Тя дори ми предложи да отида с нея в Аржентина. В такава голяма хасиенда нямало начин да не се намери работа за мен.

— Изобщо ли не се притеснихте, че Изабел ще се омъжва за друг мъж? — попита Боденщайн. — Останах с впечатлението, че тя е означавала много за вас.

Кампман вдигна поглед и се втренчи в комисаря. Очите му бяха кървясали и блестяха.

— Харесвах я — отговори той. — Тя ми помогна много и за разлика от всички останали, никога не ме е притискала. Беше ми хубаво с нея, това беше всичко. Като жена би била твърде уморителна за мен.

— Защо сте ходили в събота отново при нея? — осведоми се Боденщайн.

— Дадох й парите, които още й се полагаха — прошепна Кампман, — и исках да я убедя да не заминава за Аржентина, защото се боях, че няма да стигне жива там.

— Защо?

— У нея бяха снимките, с които искаше да изнудва Мариане Ягода. Заклевах я да не го прави, но тя беше твърдо убедена, че Ягода трябва, ей така, да й даде двеста и петдесет хиляди евро за тях и да я остави на мира.

— Изабел е изнудвала Мариане Ягода? — попита Боденщайн.

— Да — кимна Кампман. — Някак си беше разбрала, че родителите на Мариане Ягода не са загинали при злополука, а при палеж. Тя взе снимките, с които уж можела да докаже това, и отиде с тях при Ягода. Онази й обещала парите. Но аз бях убеден, че няма никакво намерение да дава каквито и да е пари на Изабел.

Боденщайн и Пиа се спогледаха. Ако това беше вярно, излизаше, че Мариане Ягода е излъгала.

— Какво се случи наистина на двайсет и седми август? — осведоми се Боденщайн. Кампман затвори за миг очи, после отново ги отвори и тихо занарежда:

— Когато се прибрах вкъщи — каза със сподавен глас той, — жена ми се нахвърли върху мен като фурия. Знаеше, че съм бил при Изабел, започна да ме ругае, после бясна запали колата и отпраши нанякъде. Вечерта Изабел дойде в базата. Искала да говори с мъжа си, но той изобщо не й обърнал внимание. После се опитала да се свърже с Дьоринг. Казах й, че имам лошо предчувствие и че в никакъв случай не бива да се вижда с Ягода. Тя обаче си държеше на своето, искаше си обещаните пари, преди на следващия ден да отлети за Буенос Айрес. Тогава реших да карам след нея, защото наистина се страхувах. Мариане Ягода не е жена, която ще се остави да я изнудват.