Андреа Камиллери - Гласът на цигулката

— Следователно — каза Серавале, който изглеждаше, сякаш си е измил лицето, без да го подсуши, толкова беше подгизнал от потта — вашият главен герой е попаднал в капана на онзи минимален диапазон на грешка от един процент, който бил отпуснал на маестрото.

— Когато на някого не му върви играта… — беше коментарът на комисаря.

— Ще пийнете ли нещо?

— Не, благодаря.

Серавале отвори хладилното барче, взе три бутилчици с уиски, изсипа ги в чаша без лед и ги изпи на две глътки.

— Интересна история, комисарю. Подсказахте ми да изразя забележките си накрая и, ако ми позволите, ще го направя. Започваме. Вашият главен герой не може да е бил толкова глупав, че да пътува под истинското си име в самолета, нали?

Монталбано извади едва-едва от джоба си билета, но достатъчно, за да може другият да го види.

— Не, комисарю, не върши никаква работа. Ако допуснем, че съществува самолетен билет, това не означава нищо, дори и върху него да е написано името на главното действащо лице, тъй като всеки може да го използва, за него не искат лична карта. А що се отнася до срещата в бара… Казвате, че се е случила вечерта, и то само за няколко секунди. Хайде, да не ставаме смешни, няма никаква сигурност в такова разпознаване.

— В разсъжденията ви има логика — каза комисарят.

— Продължавам напред. Предлагам ви друг вариант на вашия разказ. Главното действащо лице споделя откритието, което приятелката му е направила, на някой си Еоло Портинари, престъпник от ниска класа. А Портинари, дошъл по своя инициатива във Вигата, извършва всичко, което приписахте на вашия главен герой. Портинари е наел кола, показвайки така или иначе книжката си. Портинари се е опитал да продаде цигулката, за която маестрото е изпаднал в заблуждение, и пак Портинари е изнасилил жената, за да направи така, че да изглежда като престъпление, извършено под влияние на някаква страст.

— Без да еякулира?

— Ама, разбира се! От спермата лесно може да се стигне до ДНК-то му.

Монталбано вдигна двата си пръста, сякаш искаше разрешение, за да отиде до тоалетната.

— Бих желал да кажа две неща относно вашите наблюдения. Безспорно имате право. Да се докаже вината на главното действащо лице, ще бъде дълъг и труден процес, но не и невъзможен. Затова от днес нататък главният герой ще има две свирепи кучета, които ще тичат след него, а те са кредиторите и полицията. Второто нещо е, че маестрото не е сбъркал в преценката си за цигулката, тя наистина струва два милиарда лири.

— Но ако сега…

Серавале разбра, че се самопредава, и изведнъж замлъкна, а Монталбано продължи, сякаш нищо не е чул:

— Моят главен герой е доста хитър. Представете си, продължил е да се обажда в хотела, търсейки госпожата, дори и след като вече я е убил. Но не е наясно с една особеност.

— Каква?

— Вижте, историята е толкова невероятна, че почти не ми се разказва.

— Направете усилие.

— Не мисля, че мога. Ех, добре де, но само за да ви направя услуга. Моят главен герой е разбрал от любовницата си, че маестрото се казва Каталдо Барбера, и е събрал много сведения за него. Сега се обадете на централата и помолете да ви свържат с маестрото, телефонът му е в указателя. Кажете му, че аз ви пращам, и го помолете той самият да ви разкаже историята.

Серавале стана и вдигна слушалката на телефона, каза на телефониста с кого иска да говори и остана на линия.

— Ало? Маестро Барбера ли е? — Веднага щом онзи отговори, прекъсна връзката. — Предпочитам да я чуя от вас.

— Е, добре тогава. Госпожа Микела закарва късно вечерта с колата си маестрото във виличката. Веднага щом Каталдо Барбера вижда цигулката, усеща, че е почти на път да припадне. Свири на нея и няма повече никакви съмнения, че е „Гуарнери“. Говори за това с Микела, казва й, че би искал да я даде за преглед при един безспорен авторитет в тази област. Същевременно съветва госпожата да не държи инструмента във виличката, която твърде рядко се обитава. Госпожата я поверява на маестрото, който я отнася в дома си и в замяна й дава една своя цигулка, която да сложи в калъфа. Тази, която моят незнаещ главен герой се втурва да краде. Ах, щях да забравя, героят ми, след като жената вече е била убита, си присвоява дори торбичката с бижутата й и часовника Piaget. Както се казва, всичко може да се окаже полезно. Прави така, че да изчезнат и дрехите, и обувките й, но това е, за да обърка нарочно още повече нещата и да се опита да отклони изследването за ДНК.

Всичко очакваше, но най-малко реакцията на Серавале. В началото му се стори, че антикварят, който в този момент се беше обърнал с гръб към него, защото гледаше през прозореца, плаче. След това онзи се обърна и Монталбано разбра, че с мъка се удържаше да не се разсмее. Но беше достатъчно само за миг очите му да се срещнат с тези на комисаря, за да избухне с всичка сила в смях. Серавале се смееше и плачеше. След това с явно усилие се успокои.