Андреа Камиллери - Гласът на цигулката

— Разбира се, повтарям го — каза Серавале, сядайки.

— Щях да ви спестя безпокойството, но след като дойдохте чак дотук за погребението, бих искал да се възползвам.

— Поласкан съм. Какво трябва да направя?

— Да ме изслушате.

— Извинете ме, но не ви разбрах добре.

— Да ме изслушате. Искам да ви разкажа една история. Ако вие прецените, че прекалявам или казвам неправилни неща, веднага се намесете и ме коригирайте.

— Не знам как бих могъл да го направя, комисарю. Аз не познавам историята, която се готвите да ми разкажете.

— Имате право. В такъв случай ще ми споделите впечатленията си накрая. Главното действащо лице в тази история е един господин, който живее доста добре, той е мъж с вкус, собственик на известен магазин за старинни мебели и има добра клиентела. Нашият герой е наследил този бизнес от баща си.

— Извинете — каза Серавале, — къде се развива действието на вашата история?

— В Болоня — каза Монталбано. И продължи: — Миналата година по някое време този господин среща млада жена от богатата буржоазия. Двамата стават любовници. Тяхната връзка е такава, че в нея не се крие никакъв риск, защото съпругът на госпожата — заради мотиви, които сега би отнело много време да ви обяснявам, затваря, както се казва, не само едното си око, но и двете. Госпожата все така продължава да обича съпруга си, но е твърде привързана сексуално към любовника си. — Спря и попита: — Може ли да пуша?

— Разбира се — отговори му Серавале, приближавайки към него пепелника.

Монталбано извади бавно пакета, взе от него три цигари, завъртя ги една след друга между палеца и показалеца си и си избра тази, която му се стори най-мека, а останалите две ги върна в пакета и започна да се опипва, за да намери запалката си.

— За съжаление, не мога да ви помогна, защото не пуша — каза антикварят.

Комисарят най-накрая намери запалката в джобчето на сакото си, огледа я, все едно никога преди това не я беше виждал, запали цигарата и върна запалката на мястото й.

Преди да продължи разказа, погледна с отнесен поглед Серавале. Горната устна на антикваря беше влажна, започваше да се изпотява под носа.

— Докъде бях стигнал?

— До жената, която била твърде привързана към любовника си.

— Ах, да. За съжаление, нашето главно действащо лице има лош порок. Залага големи суми на хазарт. Три пъти в тези последни три месеца е засичан в нелегални комарджийници. Представете си, дори един ден стига до болница, защото брутално е набит. Той казва, че е станал жертва на нападение с цел грабеж, но полицията предполага, повтарям, предполага, че става въпрос за предупреждение за неизплатени хазартни дългове. При всички случаи за нашия герой, който продължава да играе и да губи, ситуацията става все по-трудна. Споделя с любовницата си и тя се опитва да му помогне както може. Идва й на ум да си построи малка вила тук, защото мястото й харесва. Сега виличката се оказва щастлива възможност, защото, надувайки разходите по нея, през това време може да подсигури на приятеля си около стотина милиона лири. Планира градина, вероятно и построяването на басейн, все нови източници за пари на черно. Те обаче са само капка дъжд в пустинята, но не и двеста или триста милиона лири. Един ден госпожата, която за удобство в разказа ще нарека Микела…

— Един момент… — прекъсна го Серавале с усмивчица, която трябваше да изглежда язвителна. — А вашият главен герой как се казва?

— Да кажем, Гуидо — рече Монталбано, все едно това нещо не заслужаваше никакво внимание.

Серавале направи гримаса, заради потта ризата му беше залепнала за гърдите.

— Не ви ли харесват? Може да ги назовем Паоло и Франческа, ако желаете. Така или иначе, съдържанието не се променя.

Изчака Серавале да каже нещо, но тъй като антикварят не отваряше уста, подхвана отново:

— Един ден Микела се среща във Вигата със знаменит цигулар, който се е оттеглил да живее тук. Двамата си стават симпатични и госпожата разкрива на маестрото, че притежава стара цигулка, наследена от прадядо й. Мисля, че като на шега Микела я показва на маестрото и той още от пръв поглед си дава сметка, че се намира пред инструмент с твърде голяма музикална и парична стойност. Горе-долу над два милиарда лири. Когато Микела се връща в Болоня, разказва на любовника си цялата тази история. Ако нещата стоят както казва маестрото, цигулката е повече от продаваема, а съпругът на Микела трябва да я е виждал един или два пъти и никой не е наясно с истинската й стойност. Достатъчно е само да я подмени, да сложи в калъфа каквато и да е проста цигулка и Гуидо най-накрая ще се отърве от всичките свои беди. — Монталбано спря да говори, забарабани с пръсти върху калъфа и въздъхна. — Сега идва ред на най-лошата част — каза.