Андреа Камиллери - Гласът на цигулката

— Е, може и някой друг път да довършите разказа си — каза Серавале.

— Бих могъл, но ще трябва да ви накарам да се върнете от Болоня или аз лично да дойда при вас, което е твърде неудобно. С оглед на това, че сте толкова любезен търпеливо да ме изслушате, въпреки че умирате от жега, ще ви обясня защо считам тази част, която идва, за най-лошата.

— Защото ще трябва да говорите за убийство ли?

Монталбано погледна със зяпнала уста антикваря.

— Мислите, че е заради това ли? Не, свикнал съм на убийства. Смятам я за най-лошата част, защото трябва да изоставя конкретните факти и да навляза в мисълта на един човек, в това, за което той мисли. Всеки писател не би имал никакви трудности, но аз съм само читател на книги, които намирам за добри. Простете ми отклонението. На това място нашият главен герой събира някаква информация за маестрото, за когото му е говорила Микела. Открива не само че е голям изпълнител на световно ниво, но и че е познавач на историята на инструмента, на който свири. В действителност той деветдесет и девет на сто е отгатнал. Няма съмнение обаче, че въпросът, оставен в ръцете на Микела, ще се проточи. Но не е само това, защото жената, дори и да поиска да го продаде тайно от мъжа си, ще държи поне да е законно. От тези два милиарда лири за различни разходи, комисиони и за държавата ни, която ще пристигне внезапно като преминаващ крадец и ще предяви претенции за своята част, накрая ще остане по-малко от милиард. Има обаче един пряк път. И нашето главно действащо лице мисли за него ден и нощ и говори за това с един свой приятел. Приятелят му, който, да приемем, че се казва Еоло…

Нещата се бяха развили в негова полза, предположението беше станало твърдо убеждение. Сякаш поразен от изстрел с револвер голям калибър, Серавале изведнъж скочи от стола, за да се строполи тежко отново върху него. Разхлаби възела на вратовръзката си.

— Да, да го наречем Еоло. Той се договаря с главния герой, че има само един начин — да се ликвидира госпожата и да се вземе цигулката, като се замести с друга, която няма никаква стойност. Серавале го убеждава да му помогне. Освен това тяхното приятелство е тайно, Микела никога не е виждала в лице Еоло. В определения ден хващат заедно последния самолет, който от Болоня има връзка с друг за Палермо. Еоло Портинари…

Серавале потрепна леко, както когато се стреля повторно в умиращ човек.

— … какъв съм глупак, сложих му и фамилия! Еоло Портинари пътува без или почти без багаж, Гуидо обаче има голям куфар. В самолета двамата се правят, че не се познават. Малко преди да тръгне от Рим, Гуидо се обажда на Микела и й казва, че пристига, защото има нужда от нея, и я моли да дойде да го вземе от летището в Пунта Раизи, може би дори й дава да разбере, че бяга от кредиторите си, които искат да го убият. След като пристигат в Палермо, Гуидо тръгва с Микела за Вигата, докато Еоло взема кола под наем и също се отправя към Вигата, поддържайки обаче определена дистанция зад тях. Мисля си, че по време на пътуването главният герой разказва на любовницата си, че е избягал от Болоня, за да си спаси кожата. Помислил, че може да се скрие за няколко дни във виличката на Микела. На кого ли би му минало през ума да дойде да го търси чак тук? Жената приема, щастлива, че близо до нея е любовникът й. Преди да стигне в Монтелуза, спира в един бар, купува два сандвича и бутилка минерална вода. Спъва се обаче по стълбите, пада и собственикът на локала вижда в лице Серавале. Пристигат във виличката след полунощ. Микела веднага си взема душ и се хвърля в прегръдките на своя мъж. Правят любов веднъж, а после любовникът моли Микела да го направят по особен начин. И в края на този втори полов акт той притиска главата й в матрака, докато се задуши. Знаете ли защо е поискал от Микела този вид съвкупление? Разбира се, правили са го и преди, но точно в този момент не е искал жертвата му да го гледа, докато я умъртвява. Току-що извършил убийството, чува отвън нещо като стенание, някакъв глух вик. Показва се и вижда с помощта на светлината, която струи през прозореца, че на близкото дърво се е покачил някакъв воайор, за когото предполага, че е присъствал на убийството. Както си е гол, главният герой излиза тичешком, въоръжава се с нещо, удря в лицето непознатия, който обаче успява да избяга. Няма нито минутка за губене. Облича се, отваря витрината, взема цигулката, слага я в куфара си и пак оттам изважда евтината цигулка, която затваря в калъфа. Няколко минути след това минава Еоло с колата, а главното действащо лице се качва при него. Не е важно какво правят след това, на следващата сутрин са в Пунта Раизи, за да хванат първия полет за Рим. Дотук всичко се е развило добре за нашия главен герой, който, естествено, следи информацията за развоя на събитията, купувайки си сицилианските вестници. Нещата от добре обаче се развиват още по-добре за него, когато разбира, че убиецът е открит и че преди да бъде убит в престрелка, е намерил време да се признае за виновен. Главното действащо лице разбира, че повече не се налага да чака, за да пусне нелегално в продажба цигулката, и поверява на Еоло Портинари да се заеме със сделката. Появява се обаче усложнение — главният герой научава, че разследването е подновено. Възползва се веднага от повода за погребението и се втурва към Вигата, за да говори с приятелката на Микела, единствената, която познава и която е в състояние да му каже как стоят нещата. След това се връща в хотела. И тук го застига телефонното обаждане на Еоло. Цигулката струва около стотина-двеста хиляди лири. Главното действащо лице разбира, че е прецакано и напразно е убило човек.