Андреа Камиллери - Екскурзия в Тиндари

— Някой специално е трябвало да влезе в дома им и да премахне документите, които са се отнасяли до тази собственост. Сложи в сметката и копието от завещанието. Също и някое писмо на Джулиана до сестра й, в което е написано, че няма да я забрави и ще я впише в завещанието си. Неща от този тип. Онзи, който отива да обискира, намира също и спестовната им книжка от Пощенска банка със сума, която би се оказала прекалено голяма за двама бедни пенсионери. И прави така, че да изчезне и тя. Но допуска грешка. Липсата й ще ме накара да се усъмня.

— Салво, честно казано, на мен тази история с екскурзията до Тиндари никак не ми вдъхва доверие, поне както ти я описваш. За какво им е била нужна цялата тази работа? Онези са могли да намерят каквото и да е извинение, за да влязат в дома на семейство Грифо и да направят каквото си поискат!

— Да, но след това е трябвало да ги убият там, в апартамента им. Така са щели да предизвикат тревогата на Санфилипо, на когото убийците със сигурност са казали, че нямат никакво намерение да ги затриват, а само да ги сплашат, доколкото е нужно… Освен това обърни внимание, че те са имали интерес да ни накарат да повярваме, че между изчезването на семейство Грифо и убийството на Санфилипо няма връзка. Всъщност колко време ни беше нужно да разберем, че двата случая се преплитат?

— Може би имаш право.

— Без може би, Мими. После, след като с помощта на Санфилипо са разчистили тук, вземат със себе си момчето. Може би с извинението, че трябва да поговорят за реорганизацията на офиса. Като междувременно отиват да направят в неговия апартамент същото, което са направили и в дом Грифо. Вземат със себе си сметките за ток и телефон оттук, само за да дам един пример. В действителност ние не ги открихме. Санфилипо го връщат в дома му късно през нощта и…

— Защо е трябвало да го връщат? Могли са да го убият там, където са го били завели.

— Тогава в една и съща кооперация щяхме да имаме три загадъчни изчезвания.

— Вярно…

— Санфилипо се връща вкъщи, когато вече е почти сутрин, слиза от колата си, вкарва ключа във входната врата и тогава, който го е чакал, го извиква.

— Сега как ще процедираме? — попита не след дълго Ауджело.

— Не знам — отговори му Монталбано. — Трябва да си тръгваме оттук. Безсмислено е да викаме криминолозите да снемат отпечатъци. Сигурен съм, че за да почистят добре, са минали с луга дори и на тавана.

Качиха се на колата и потеглиха.

— Безспорно е, че не ти липсва фантазия — каза Мими, който беше размислил отново върху направената от комисаря словесна възстановка. — Когато излезеш в пенсия, можеш да започнеш да пишеш романи.

— Със сигурност ще пиша криминални романи и затова не си заслужава.

— Защо говориш така?

— Криминалните романи са считани от определени критици и учени или кандидати за такива, за малоценен жанр, както е и вярно, че в сериозната история на литературата дори не се споменава за тях.

— Теб какво те засяга? Да не би да искаш да влезеш в историята на литературата заедно с Данте и Мандзони?

— Бих се изчервил.

— Тогава пиши и толкова.

Не след дълго Ауджело пак започна да говори.

— Искаш да кажеш, че съм пропилял вчерашния ден.

— Защо?

— Как защо? Забрави ли? Не правих друго, освен да събирам информация за професор Ингро, както се бяхме уговорили, когато си мислехме, че Санфилипо е убит заради историята с изневярата.

— Да, така е. Нищо де, въпреки това ми разкажи.

— Наистина е световноизвестен. Между Вигата и Калтанисета притежава изключително недостъпна клиника, в която ходят малко и подбрани ВИП персони. Ходих да я огледам отвън. Представлява заградена от много висок зид вила с огромна прилежаща площ. Представи си, там дори хеликоптер може да се приземи. Има двама души въоръжена охрана. Поинтересувах се и ми казаха, че в този момент вилата е затворена. Доктор Ингро обаче може да оперира където си поиска.

— Понастоящем къде се намира?

— Знаеш ли една подробност? Онзи, моят приятел, който го познава, ми каза, че се е оттеглил във вилата си край морето между Вигата и Сантоли. Спомена ми, че преживява някакъв тежък момент.

— Може би, защото е разбрал за изневярата на съпругата си?

— Възможно е. Приятелят ми каза също, че преди повече от две години докторът също е имал кризисни моменти, но след това се е съвзел.

— Вижда се, че и при предишния момент неговата нежна половинка…

— Не, Салво, онзи път мотивът е бил по-сериозен, поне така ми съобщиха. Но няма нищо сигурно, това са само слухове. Изглежда, се е изхвърлил с някаква огромна сума, за да купи картина. Но не е разполагал с нея. Подписал е няколко чека без покритие и са започнали да го заплашват, че ще го доложат на властите. След това е намерил пари и всичко се е оправило.