Андреа Камиллери - Екскурзия в Тиндари

— Да отидем до Маринела с двете коли — каза Ингрид на излизане от ресторанта. — Трябва бързо да се връщам в Монтелуза, защото имам ангажимент.

Рамото на комисаря вече беше много по-добре. Докато му сменяше превръзката, тя каза:

— Малко съм объркана.

— Заради обаждането ли?

— Да. Виж…

— След това — каза комисарят, — нека да поговорим след това.

Наслаждаваше се на разливащата се по кожата му студенина от мехлема, който Ингрид размазваше. Харесваше му (защо пък да не си го признае), че практически ръцете на жената галеха раменете, ръцете и гърдите му. В един отрязък от време проумя, че стои с притворени очи и се намира в точката, от която щеше да започне да прави мър-мър като котараците.

— Приключих — каза Ингрид.

— Да седнем на верандата. Искаш ли едно уиски?

Ингрид се съгласи. За известно време останаха да гледат морето, обгърнати в мълчание. След това комисарят беше този, който пръв започна:

— Как така ти хрумна да й се обадиш?

— Хм, някакъв внезапен импулс, докато търсех картичката, за да ти дам номера й.

— Добре, разкажи ми.

— Стори ми се, че някак се уплаши, щом й казах, че съм аз. Попита ме дали се е случило нещо. Оказах се в затруднено положение. Зададох си въпроса дали тя знае за убийството на любовника си. От друга страна, не ми беше споменавала името му. Отговорих й, че нищо не се е случило и че искам само да я чуя. Тогава ми каза, че ще остане далече за дълго време. И започна да плаче.

— Обясни ли ти защо не може да се върне?

— Да. Ще ти разкажа хронологично фактите, въпреки че тя ми ги съобщи на части и объркано. Една вечер Ваня, сигурна, че съпругът й е извън града и ще отсъства няколко дни, води любовника си, както много други пъти го била правила, във вилата им в Сантоли. Докато спели, били събудени от човек, който влязъл в спалнята. Оказал се доктор Ингро. „Значи, е вярно“ — промърморил. Ваня твърди, че съпругът й и момчето дълго се гледали. След това докторът му казал: „Ела оттатък“, и отишъл в хола. Без да продума, момчето се облякло и отишло при него. Нещото, което най-силно впечатлило приятелката ми, било, че… всъщност сторило й се, че двамата вече се познават. При това добре.

— Почакай за момент. Знаеш ли как са се срещнали за пръв път Ваня и Нене Санфилипо?

— Да, каза ми, когато я попитах дали е влюбена, преди да отпътува. Запознали се случайно в един бар в Монтелуза.

— Санфилипо знаел ли е за кого е била омъжена приятелката ти?

— Ваня му била казала.

— Продължавай…

— След това съпругът й и Нене… На това място Ваня ми каза така: „Казва се Нене“… Та съпругът й и Нене се върнали в спалнята и…

— Казала е точно така: „Казва се“? Използвала е сегашно време?

— Да. Аз също го забелязах. Все още не знаеше, че любовникът й е убит. Та какво ти казвах, а, да, двамата се върнали при нея и Нене с наведени очи промърморил, че връзката им била само една голяма грешка, че вината е негова и не трябва никога повече да се виждат. После си тръгнал. След малко същото направил и Ингро, без да каже нито дума. Ваня не знаела повече какво да прави, чувствала се разочарована от поведението на Нене. Решила да остане във вилата. В късната сутрин на следващия ден докторът пак се появил. По някое време казал на Ваня, че трябва незабавно да се върне в Монтелуза и да си стегне багажа. Билетът й за Букурещ вече бил купен. Щял да се разпореди да я закарат на изгрев-слънце с кола до летището в Катания. Вечерта, когато останала сама вкъщи, Ваня се опитала да се свърже с Нене, но той не отговарял. На следващата сутрин отпътувала. Пред нас, нейните приятелки, се оправдала с извинението за болния си баща. Спомена ми също, че когато съпругът й се върнал при нея във вилата и й казал, че трябва да замине, не изглеждал нито засегнат, нито наскърбен или огорчен, а само разтревожен. Вчера й се обадил, съветвайки я да остане колкото е възможно по-дълго далече оттук. Но не пожелал да й каже защо. Това е всичко.

— А ти защо се чувстваш объркана?

— Защото според теб това нормално поведение на съпруг ли е, който открива в собствената си къща, че съпругата му е в леглото с друг?

— След като и ти самата ми каза, че вече не са се обичали…

— Струва ли ти се нормално и поведението на момчето? Откога вие, сицилианците, сте станали по шведи от шведите?

— Виж, Ингрид, вероятно Ваня има право, когато казва, че Ингро и Санфилипо са се познавали… Момчето е било много добър компютърен техник, а компютрите в клиниката в Монтелуза, изглежда, са били много. Когато Нене тръгва с Ваня, в началото не знае, че тя е съпруга на доктора. А когато го научава, може би защото тя му го е казала, е твърде късно, защото вече са много увлечени един по друг. Всичко е толкова ясно!