Андреа Камиллери - Екскурзия в Тиндари

— Не си ли спомняш? Когато се видяхме за пръв път… бях си навехнала глезена, но ти ме доведе тук, направи ми масаж…

Сега вече си спомни. Докато шведката седеше полугола в леглото му, беше дошла Анна, инспектор от полицията, която беше влюбена в него. Тя се заблуди и стана голяма дандания. А Ливия и Ингрид бяха ли се срещали някога?

Може би да, в болницата, когато го бяха ранили…

Под лекия и продължителен масаж на шведката почувства, че не може повече да държи очите си отворени. Отпусна се в много приятна дрямка.

— Ставай! Трябва да те бинтовам. Дръж повдигната ръката си. Обърни се леко към мен.

Подчиняваше се с доволна усмивка, която се беше изписала върху устните му.

— Приключих — каза Ингрид. — След около половин час ще се почувстваш по-добре.

— А големият пръст? — попита със залепнала уста.

— За какво говориш?

Без да каже нищо повече, комисарят извади крака си изпод чаршафа. Ингрид отново започна да действа.

Отвори очи. От трапезарията се чуваше гласът на мъж, който говореше съвсем тихо. Погледна часовника си, минаваше единайсет часа. Чувстваше се доста по-добре. Да не би Ингрид да е повикала доктор? Стана и както си беше по гащета, с бинтовани гърди, рамо и голям пръст на крака, отиде да види. Не беше лекарят, всъщност — да, беше доктор, но говореше по телевизията за някакво чудодейно средство за отслабване. Шведката седеше във фотьойла. Скочи веднага на крака, като го видя да влиза.

— По-добре ли си?

— Да. Благодаря.

— Приготвила съм ядене, ако имаш апетит.

Масата беше подредена. Барбуните — извадени от хладилника и не очакваха друго, освен да бъдат изядени. Седнаха. Докато си сипваха порциите, Монталбано я попита:

— Защо не ме изчака в бара на Маринела?

— Салво, след цял час чакане?

— Така е, извини ме. Защо не си дошла с колата?

— Нямам кола. Закарах я на майстор. Един приятел ме докара до бара. След това, като не се появи, реших да си направя разходка и да дойда дотук. Рано или късно, щеше да се върнеш вкъщи.

Докато се хранеха, комисарят я погледна. Ингрид ставаше все по-красива. Отстрани на устните си сега имаше по една малка бръчица, която я правеше да изглежда по-зряла и съзнателна. Каква изключителна жена! Дори не си беше помислила да го разпитва откъде си е докарал тази травма на рамото. Беше разпределила педантично по три барбуна за всеки и сега, докато ядеше, изпитваше удоволствие от храната. А явно и като пиеше, й беше сладко — вече беше на третата чаша, а Монталбано все още стоеше на първата.

— За какво ти трябвах?

Въпросът учуди комисаря.

— Не те разбрах.

— Салво, обади ми се, за да ми кажеш, че…

Видеокасетата! Беше му изскочила от главата.

— Исках да ти покажа нещо. Но нека първо приключим с яденето. Искаш ли плодове?

След вечерята Ингрид седна във фотьойла и взе касетата в ръка.

— Този филм вече съм го гледала — започна да протестира.

— Няма да гледаме филма. Има друг запис върху лентата.

Постави касетата, пусна я и седна на другия фотьойл. После с дистанционното започна да я превърта напред на бързи обороти, чак докато не се появи картината с празното легло, което видеооператорът се опитваше да постави на фокус.

— Началото ми се струва обещаващо — каза шведката, смеейки се.

Появи се черен екран. Картината полека-лека започна да изплува и този път на леглото беше любовницата на Нене Санфилипо в позата на „Голата маха“. Миг след това Ингрид беше вече на крак, изненадана и разтревожена.

— Ама това е Ваня! — почти изкрещя.

Никога Монталбано не беше виждал Ингрид толкова потресена, никога, дори когато бяха оркестрирали така нещата, че тя да бъде заподозряна или почти заподозряна в престъпление.

— Познаваш ли я?

— Разбира се.

— Приятелки ли сте?

— Доста добри, при това.

Монталбано изгаси телевизора.

— Откъде си се сдобил с този запис?

— Искаш ли да поговорим оттатък? Болката ми започва леко да се завръща.

Легна си. Ингрид седна на ръба на кревата.

— Не ми е удобно — оплака се комисарят.

Ингрид стана, повдигна го и сложи възглавницата зад гърба му, така че да остане наполовина изправен. На Монталбано започваше да му харесва присъствието на медицинска сестра наоколо.

— Откъде имаш тази касета? — попита отново Ингрид.

— Моят заместник я е намерил в къщата на Нене Санфилипо.

— Кой пък е той? — попита Ингрид, като набърчи чело.

— Не си ли чувала за него? Онзи двайсетгодишният, когото застреляха преди няколко дни.