Андреа Камиллери - Ароматът на нощта

Но Монталбано беше ченге.

Изправи се, беше станало осем часа, отиде до телефона, може би Гуарнота все още беше в службата.

— Ало, Гуарнота? Монталбано съм.

И му обясни какво трябва да направи. След това се върна в стаята на Мария-Стела, подсуши с върха на чаршафа потта от челото й, седна и взе отново ръката й между своите.

После, нямаше представа след колко време, чу колите да пристигат. Отвори вратата и тръгна срещу Гуарнота.

— Обади ли се за медицинска сестра и линейка?

— На път са.

— Бъди внимателен, защото там има и едно куфарче. Може би ще успееш да възстановиш на хората откраднатите им пари.

Докато се връщаше към Маринела, му се наложи на два пъти да спира. Едва шофираше, беше изнурен, но не само физически. Втория път не само спря, но и слезе от колата. Вече наистина беше нощ. Пое си дълбоко въздух. И тогава усети, че нощта беше променила аромата си: той беше станал лек и свеж, аромат на млада трева, на цитронела 17 17 Лимонова трева. — Б.пр. и мента. Потегли изтощен, но с повдигнат дух. Влезе у дома си и веднага се вцепени. Ливия стоеше в средата на стаята с помръкнало лице и искрящи от яд очи. Вдигнала с двете си ръце пуловера, който беше забравил да зарови в пясъка. Монталбано отвори уста, но не успя да издаде никакъв звук. Тогава видя как ръцете на Ливия бавно се спуснаха надолу, а лицето й започна да променя изражението си.

— Боже мой, Салво, какво ти е? Какво ти се е случило?

Хвърли на земята пуловера и се затича да го прегърне.

— Какво ти се е случило, любов моя? Какво ти е?

Прегръщаше го, отчаяна и изплашена.

Монталбано все още не беше в състояние нито да говори, нито да отвърне на прегръдката й. Осени го само ясната и основателна мисъл: „Слава богу, че е тук!“.

Идеята да вкарам Монталбано в разследване (донякъде извън рамките на обичайното и почти развлекателно) на един „магьосник“ по финансови спекулации ми беше подсказана от статията на Франческо ла Ликата, озаглавена „Многонационалната мафия“, в която се споменаваше за случая с Джовани Сукато (наистина „магьосник“), който „успял с нещо като верижно писмо с пирамидална схема за бързо забогатяване да превърти милиарди и да създаде цяла империя. След това колата му била вдигната във въздуха заедно с него“. Моята история е доста по-скромна и — особено във финалната си част — доста по-различна. Но най-вече бяха различни намеренията ми как да я разкажа. Тук мафията няма нищо общо, въпреки увереността на господин Гуарнота, един от персонажите. Както винаги, трябва все пак да заявя, че имената и ситуациите са измислени и нямат връзка с реалността. Затова всяко съвпадение е… и така нататък, и така нататък. Разказът на Уилям Фокнър, в който Монталбано открива, че живее, е „Роза за Емили“.

Мидас — фригийски цар от древногръцката митология, прочул се със способността си да превръща всичко докоснато в злато. — Б.пр.

Италианската лира съществува до 28 февруари 2002 г., когато окончателно е заменена от еврото при курс от 1936,27 лири за едно евро. — Б.р.

Latte — мляко (итал.). — Б.пр.

Австрийски филмов режисьор и сценарист, наричан „господар на мрака“ (1890–1976). — Б.пр.

Вид къса пушка, използвана от сицилианската мафия. — Б.пр.

„Бесният Орландо“ — поема от Лудовико Ариосто (1474–1533), италиански поет и драматург. — Б.пр.

Алюзия с едноименния роман на Габриеле д’Анунцио (1863–1938). — Б.пр.

Химнът на Гарибалди, автор на текста е поетът Луиджи Меркантини (1821–1872). — Б.пр.

Игра на думи — Катарела бърка ingrato (неблагодарен) с in grado (висшестоящ). — Б.пр.

Шоколадови бонбони, произвеждани в Перуджа. Всеки бонбон е обвит в станиол и листче с крилата мисъл. — Б.пр.

Антонио Табуки (1943–2012), италиански писател. — Б.пр.

Роберто Бенини — италиански актьор, сценарист и режисьор, носител на „Оскар“ за ролята си в този филм. — Б.пр.

През 1153 година в дворец на остров Сицилия Мохамед ал Идриси завършва книга, озаглавена „Развлечение на копнеещия да преброди страните“, поръчана от любознателния нормански крал Роджър II. — Б.пр.

Огромна морска риба. — Б.пр.

В буквален превод означава „обвинявам разписката“, а като идиоматичен израз — „потвърждавам получаването на съобщеното“. — Б.пр.