Андреа Камиллери - Ароматът на нощта

— Защо?

— Вижте, комисарю, самата Мария-Стела дойде да ми се похвали за новата си работа. Това беше и последният път, когато съм я видяла. След това повече не дойде да ме потърси. Впрочем след смъртта на баща й сме се виждали има-няма десетина пъти. Отговорът, комисарю, е прост: тя беше наивно и лудо влюбена в Гаргано. Стана ми ясно от начина, по който ми говореше за него. А пък и доколкото знам, Мария-Стела никога не е имала годеник. Горкичката, вие я познавате…

— Защо? — повтори въпроса си Монталбано.

Госпожа Катарина го погледна учудено.

— Не ме ли чухте? Мария-Стела беше се…

— Не, питах се защо ли негодник като Гаргано я е назначил? От признателност? Как не, Гаргано е вълк! Би разкъсал дори тези, които са от неговата глутница. Имал е трима служители във Вигата. Онзи, убитият, е бил хитър и много компетентен в занаята си, но е оставял да го мислят за некадърен, или поне отчасти за такъв. Гаргано обаче веднага го е разбрал що за човек е. Другата служителка е едно красиво момиче. Дори и при този случай може да се разбере причината. Но Мария-Стела?

— Заради лични интереси — каза госпожата. — Само заради едната полза. Най-напред, защото в очите на хората от градчето е щял да изглежда като човек, който не е забравил онзи, който пряко или непряко го е подкрепил. И за благодеянието му се е отблагодарил, като е назначил Мария-Стела. Не е ли това добра реклама за един мошеник? А пък и защото за мъжа, независимо дали е измамник, или не, винаги е по-изгодно да има подръка влюбена в него жена.

Доколкото си спомняше, агенцията затваряше в пет и половина. Унесен в сладки приказки с госпожа Катарина, не беше забелязал как времето е минало. Благодари й, сбогува се, обеща, че скоро пак ще се върне, качи се в колата и потегли.

Когато пристигна пред „Цар Мидас“, видя, че Мария-Стела вече беше затворила входната врата и тършуваше из дамската си чанта, вероятно търсеше ключовете си. Намери почти веднага място за колата, паркира я и слезе. Изведнъж всичко започна да се върти като във филм на забавен каданс. Мария-Стела прекосяваше улицата с наведена глава, без да се огледа нито надясно, нито наляво. Внезапно тя спря точно когато към нея наближаваше кола. Монталбано чу изсвирването на спирачките, видя автомобила, който много бавно блъсна челно жената, и тя се строполи, все така изключително бавно. Комисарят се затича към нея и всичко се върна към естествения си ритъм.

Шофьорът, който удари с колата си Мария-Стела, слезе и се надвеси над нея. Тя лежеше на земята, но мърдаше, опитвайки се да се изправи. Тичешком се приближиха и други хора. Водачът на автомобила, доста изискан шейсетгодишен мъж, беше уплашен до смърт и пребледнял като платно.

— Спря изведнъж! Аз си мислех, че…

— Зле ли сте ударена? — попита Монталбано Мария-Стела, помагайки й да се изправи. След това се обърна към останалите с думите: — Разотивайте се! Нищо страшно не се е случило.

Пристигналите разпознаха комисаря и се отдалечиха. Злополучният шофьор обаче не се помръдна.

— Какво желаете? — попита го Монталбано, докато се навеждаше да вземе дамската чанта на пострадалата от земята.

— Как какво желая? Искам да закарам госпожата в болницата!

— Няма да ходя в болницата, нищо ми няма — каза решително Мария-Стела, поглеждайки комисаря с надеждата да получи подкрепа от негова страна.

— Ама не! — каза господинът. — Това, което се случи, не беше по моя вина! Искам медицинско заключение!

— И защо ви е? — попита го Монталбано.

— Защото после, след като се поуталожат нещата, присъстващата тук госпожа е твърде възможно да реши да излезе от ситуацията, като каже, че е получила многобройни фрактури, и тогава ще имам големи неприятности със застрахователната компания!

— Ако до една минута не се разкарате от погледа ми — каза Монталбано, — ще ви разбия физиономията с юмрук, а след това ще се наложи вие да ми донесете медицинско заключение.

Човекът дори не гъкна, влезе в колата си и потегли с мръсна газ, нещо, което вероятно не беше правил никога през живота си, но този път страхът му го беше принудил.

— Благодаря — каза Мария-Стела, подавайки му ръка. — Лека вечер!

— Какво мислите да правите?

— Ще си взема колата и ще се върна у дома.

— Дума да не става! Вие не сте в състояние да шофирате. Не забелязвате ли, че цялата треперите?

— Да, нормално е. След малко ще ми мине.

— Слушайте, аз ви подкрепих пред шофьора да не ви кара до болницата. Но сега в замяна трябва да правите каквото ви кажа. Ще ви закарам у вас с моята кола.