Андреа Камиллери - Ароматът на нощта

Пристигна в полицейското управление към осем часа и веднага повика Фацио.

— Искам сведения за Мария-Стела Козентино.

— О, благословени боже! — каза Фацио.

— Защо се учудваш?

— Разбира се, че имам основания да се учудвам, комисарю! Тази изглежда жива, но всъщност е мъртва! Какво искате да знаете за нея?

— Дали се носят или са се носили клюки по неин адрес. Какво е правила или къде е работила, преди да стане служителка на Гаргано. Какви хора са били родителите й. Къде живее и какви навици има. Знаем например, че няма телевизор, но има телефон.

— С колко време разполагам?

— Най-късно в единайсет ела да ми докладваш.

— Добре, комисарю, но трябва да ми направите една услуга.

— Ако мога, с удоволствие.

— Можете, комисарю, можете.

Излезе и се върна, като държеше в ръцете си около сто кила документи за подписване.

Точно в единайсет часа Фацио почука на вратата му и влезе. Комисарят, удовлетворен, че е успял да подпише около една трета от документите, въпреки че ръката му беше изтръпнала, го прие.

— Грабвай бумагите и ги махай оттук.

— И неподписаните ли?

— И тях.

Фацио ги взе, занесе ги в стаята си и се върна.

— Научих някои неща — каза, докато сядаше. Извади от джоба си гъсто изписано листче.

— Фацио, преди да започнеш, заклевам те, не давай воля на манията си в стил „граждански регистър“. Кажи ми само съществените неща, изобщо не ме засяга да знам точната дата и място на сватбата на родителите на Мария-Стела Козентино. Съгласен ли си?

— Съгласен съм — отвърна Фацио с нацупено изражение. Прочете листчето два пъти, след това го сгъна и го сложи в джоба си. — Госпожица Козентино е ваша връстница, комисарю. Родена е тук през февруари хиляда деветстотин и петдесета година. Единствено дете. Баща й се е казвал Анджело Козентино, търговец на дървен материал, честен, почитан и уважаван човек. Принадлежал е към една от най-старите фамилии от Вигата. Когато през четирийсет и трета пристигат американците, го избират за кмет. Останал е на този пост до хиляда деветстотин петдесет и пета година. След това повече не е искал да се занимава с политика. Майка й, Кармела Вазиле-Коцо…

— Какво каза? — попита Монталбано, който до този момент го слушаше разсеяно.

— Вазиле-Коцо — повтори Фацио.

Дали пък не бяха роднини с госпожа Катарина? Ако бяха, всичко щеше да е много по-лесно.

— Почакай за момент — каза на Фацио. — Трябва да се обадя по телефона.

Госпожа Катарина се зарадва да чуе гласа на Монталбано.

— Ама че нехранимайко, откога не сте идвали да ме видите?

— Трябва да ме извините, госпожо, но работата… Чуйте ме, госпожо, случайно да сте били роднини с Кармела Вазиле-Коцо, майката на госпожица Мария-Стела?

— Разбира се, първи братовчедки, дъщери на двама братя. Защо ми задавате този въпрос?

— Госпожо Катарина, ще ви обезпокоя ли, ако дойда до вас?

— Знаете какво удоволствие е за мен да ви видя. За съжаление обаче, не мога да ви поканя на обяд, защото ще дойдат синът ми, снаха ми и внучето. Но ако искате, минете към четири следобед…

— Благодаря ви. До скоро.

Затвори слушалката и погледна замислено Фацио.

— Знаеш ли, повече нямам нужда от теб. Разкажи ми само дали се носят клюки по адрес на Мария-Стела.

— Какви клюки искате да се носят? С изключение на факта, че е била лудо влюбена в Гаргано. Казват обаче, че между тях не се е случило нищо конкретно.

— Добре. Може да си вървиш.

Фацио излезе, мърморейки си.

— Накара ме да си загубя цялата сутрин този хубостник!

В гостилница „Сан Калоджеро“ яде с такова нежелание, че дори собственикът го забеляза.

— Мъчат ви лоши мисли ли?

— Някоя и друга.

Излезе и отиде да се разходи по кея чак до фара.

Седна на обичайната скала, запали цигара. Не желаеше да мисли за нищо, искаше му се само да седи и да слуша плисъка на морските вълни между скалите. Но мислите връхлитат, дори и да правиш всичко възможно, за да ги отдалечиш. Тази, която го споходи, го пренесе при маслиновото дърво, което бяха отсекли. Ето, сега му оставаше като убежище само скалата. Въпреки че беше на открито, изведнъж изпита странното усещане за липса на въздух, сякаш пространството на неговото съществуване внезапно се беше стеснило. При това твърде много.

Госпожа Катарина започна да говори едва след като се настаниха в хола и си изпиха кафето.

— Братовчедка ми Кармела се омъжи много млада за Анджело Козентино, който беше образован, любезен и отзивчив мъж. Имаха само една дъщеря, Мария-Стела. Тя ми беше ученичка, но притежаваше особен характер.