Андреа Камиллери - Ароматът на нощта

И точно тогава в главата му се роди едно абсурдно и невъзможно сравнение. Как ли щеше да се държи госпожица Мария-Стела Козентино в схватка с пуловер, подарен й от Гаргано, мъжа, когото обичаше? По-точно — когото обожаваше? До такава степен, че да не види или да не иска да види, че брокерът е бил един мръсен мошеник, който е избягал с парите, и за да не се налага да ги дели, беше убил хладнокръвно човек. Нямаше да повярва или щеше да си дава вид, като че ли нищо не се е случило. Защо не беше реагирала, когато комисарят, за да успокои клетия земемер Гардзуло, си измисли, че по телевизията са съобщили за ареста на Гаргано? Да, тя нямаше телевизор в дома си и до известна степен беше логично да повярва в онова, което й казваше Монталбано. Но всъщност не се случи нищо подобно — Мария-Стела остана неподвижна, дори не трепна, нито въздъхна. Направи горе-долу същото и когато отиде да й съобщи новината за намирането на трупа на Пелегрино. Би трябвало да рухне от отчаяние, предполагайки, че същата съдба е застигнала и нейния обожаем брокер. А в действителност и този път реагира по подобен начин. Беше се озовал пред нещо, приличащо на статуя с облещени очи, с която трябваше да разговаря. Госпожица Мария-Стела Козентино се държеше, сякаш…

Звънна телефонът. Никога ли нямаше да бъде възможно в тази къща да заспи на спокойствие? А пък и беше късно, почти един часа. Ругаейки, вдигна слушалката.

— Ало? Кой се обажда? — попита с глас, който би трябвало да уплаши дори разбойник в крачка.

— Събудих ли те? Николо съм.

— Не, все още бях буден. Новини ли има?

— Никакви, но искам да ти разкажа нещо, от което настроението ти ще се оправи.

— Имам нужда от това.

— Знаеш ли каква е теорията, която заместник-прокурорът Томазео разви в едно интервю, което взех от него? Че мафията не е убила онези двамата, както твърди Гуарнота.

— Ами тогава кой е бил?

— Според Томазео е бил някакъв трети човек, някой ревнивец, който ги е хванал на калъп. Как ти се струва?

— Фантазията на Томазео, стига само малко да замирише на секс, излиза извън контрол. Кога ще го излъчиш?

— Никога. Главният прокурор, след като разбрал, ми се обади. Горкичкият, беше объркан. Дадох му честната си дума, че интервюто няма да стане публично достояние.

Прочете около три страници от Сименон, но колкото и да се напъваше, не можа да продължи, защото много му се спеше. Загаси лампата и веднага потъна в доста неприятен сън. Отново се намираше под водата, близо до колата на Гаргано, и виждаше тялото на Джакомо вътре в купето, което се движеше като това на космонавт в безтегловното пространство, а движенията му наподобяваха нещо като танц. А от другата страна на рифа дочуваше някакъв глас: „Ку-ку! Ку-ку!“.

Обърна се внезапно и зърна брокера Гаргано. Виждаше се, че и той е умрял от доста време, защото лицето му беше покрито със зелен мъх и водорасли, които се оплитаха около ръцете и краката му. Течението бавно го завърташе около оста му, все едно беше набучен на шиш и сложен на двата чатала на чевермето. Всеки път, когато лицето на Гаргано или това, което беше останало от него, се оказваше обърнато към Монталбано, отваряше уста и правеше: „Ку-ку! Ку-ку!“.

Събуди се, изкопчвайки се с мъка от съня, целият потен. Запали лампата. В този момент изпита усещането, че някаква друга светлина, неудържима и бърза като мълния, внезапно избухна в мозъка му.

Довърши изречението си, прекъснато от телефонното обаждане на Дзито: госпожица Мария-Стела се държеше така, сякаш знаеше отлично къде се крие брокерът Гаргано.

След тази мисъл успя да поспи още съвсем малко. Заспиваше, но преди още да е минал и половин час, се събуждаше и веднага мисълта му се втурваше към Мария-Стела Козентино. За двама от тримата служители в „Цар Мидас“ беше успял да си изгради точна представа, въпреки че никога не беше виждал Джакомо, освен като труп. В седем часа стана, пусна касетата, която му бяха приготвили в „Свободна мрежа“, и я изгледа внимателно. Мария-Стела се появяваше в нея два пъти по случай освещаването на офиса във Вигата, като и двата пъти беше близо до Гаргано. През цялото време го гледаше с нескрито обожание. Всъщност касаеше се за любов от пръв поглед, която с времето щеше да стане напълно обсебваща. Трябваше да поговори с нея и имаше добро оправдание. Тъй като предположенията му постепенно се потвърждаваха от фактите, щеше да я попита дали отношенията между Гаргано и Пелегрино в последно време са изглеждали обтегнати. Ако му кажеше „да“, може би и тази негова хипотеза — а именно че двамата са се наговорили да се преструват на скарани, щеше да се потвърди. Но преди да я посети, реши, че трябва да научи повече за нея.