Андреа Камиллери - Ароматът на нощта

След рекламния блок се появиха картини като от американски филм. От водата изваждаха бавно голям автомобил в окаяно състояние, докато гласът на Дзито обясняваше, че трудната операция е била осъществена малко преди залез-слънце. Вече се виждаха оставената върху понтона кола и хората, които я освобождаваха от стоманените въжета, с които беше овързана. След това се появи лицето на Гуарнота.

— Господин Гуарнота, бихте ли били така любезен да ни кажете какво намерихте в колата на Гаргано?

— На задната седалка имаше куфар с личните вещи на същия този Гаргано.

— И нищо друго ли?

— Нищо друго.

Това потвърждаваше версията, че брокерът е взел със себе си скъпоценното куфарче, което бе принадлежало на Джакомо.

— Ще продължите ли с издирването на Гаргано?

— Мога официално да заявя, че търсенето приключи. Повече от убедени сме, че трупът на Гаргано е бил завлечен от течението в открито море.

От това ставаше ясно, че Гаргано добре е обмислил своя мизансцен, защото винаги щеше да се намери тъпанар, който да му повярва. Ето го там, заслужилия господин Гуарнота.

— Носи се слух, а ние го съобщаваме в името на свободата на словото, че Пелегрино и Гаргано са имали особени отношения. Наясно ли сте с това?

— До нас също достигна този слух. Правим проучвания по въпроса. Ако се окаже вярно, ще бъде важно за нас.

— Защо, комисарю?

— Това би обяснило защо Гаргано и Пелегрино са се подвизавали в нощните часове на такова изолирано и слабо посещавано място. Били са тук, как да кажа, за да се усамотят. И на същото място са били убити от онзи, който ги е следил.

Нищо не можеше да се направи, Гуарнота беше обсебен от тази идея. Мафията трябваше да е виновна и толкова!

— Имахме възможността преди около час да поговорим с доктор Паскуано, който е приключил с аутопсията на трупа на Джакомо Пелегрино. Каза ни, че младежът е убит само с един изстрелян отблизо куршум, който го е пронизал точно между очите. Патронът не е излязъл от другата страна и това е позволило да бъде намерен. Доктор Паскуано ни уведоми, че оръжието е било малокалибрено.

Дзито довърши изречението си и не каза нищо повече. Гуарнота придоби учудено изражение.

— И какво от това?

— Ами това оръжие не ви ли се струва нетипично за мафията?

Гуарнота снизходително се подсмихна.

— Мафията борави с всякакви оръжия. Няма предпочитания. От базука до върха на клечка за зъби. Не го забравяйте!

Камерата показа смаяното лице на Дзито. Очевидно не успяваше да си обясни как една клечка за зъби може да се превърне в смъртоносно оръжие.

Монталбано загаси телевизора.

„Сред тези оръжия, скъпи Гуарнота — помисли си, — са и тези като теб — съдии, полицаи и карабинери, които виждат мафията там, където я няма, и не я забелязват, когато е пред очите им.“

Не искаше обаче да се поддава на яда си. Изправи се. Рибата треска го очакваше.

Реши да си легне рано, така щеше да има време да почете малко. Едва се беше опънал, когато телефонът звънна.

— Любов моя? Оправих всичко тук. Утре следобед ще хвана самолета. Ще бъда във Вигата към осем вечерта.

— Ако ми кажеш точен час, ще дойда да те взема от Пунта Раизи. Нямам много работа, бих дошъл с удоволствие.

— Проблемът е, че все още имам някакви спънки в работата. Не знам в колко часа ще успея да си тръгна. Не се безпокой, ще взема автобус от летището. Когато се прибереш, ще ме завариш в дома си.

— Добре.

— Постарай се да се върнеш бързо, не ми прави обичайните си номера. Имам голямо желание да съм с теб.

— Защо, аз да не би да нямам?

Погледът му инстинктивно се плъзна над гардероба, където беше пуловерът. Сутринта, преди да отиде в полицейското управление, трябва да го зарие в пясъка. А ако Ливия го попита какво е станало с подаръка й? Щеше да се престори на изненадан, а това щеше да затвърди окончателно подозренията на Ливия към Аделина, която и бездруго ненавиждаше, макар че, от друга страна, чувствата им бяха взаимни. След това, без почти да си дава сметка какво прави, взе един стол, доближи го до гардероба, покачи се върху него и започна да опипва с ръка, докато не намери пуловера, взе го, слезе от стола, остави го на мястото му, хвана дрехата с двете си ръце и успя с мъка да я разкъса, захапа я, направи една, две, три дупки в нея, въоръжи се с нож, прободе я пет или шест пъти, хвърли я на пода и я стъпка с краката си. Истински убиец в плен на убийствения си захлас. Накрая остави пуловера на масата в кухнята, за да си спомни сутринта, че трябва да го зарие в пясъка. И изведнъж се почувства ужасно жалък. Защо се беше оставил да бъде обзет от тази глупава и неконтролируема ярост? Може би защото напълно беше изличил от съзнанието си пуловера, но той нахално беше изваден отново пред очите му? Сега, когато беше излял гнева си, не само си даде сметка, че е станал за смях, но го обзе и някакво печално угризение. Горката Ливия, която му го беше купила и подарила с голяма обич!