Мэтью Рейли - Турнирът

„ИЗПОЛЗВАНО ОТ САМИЯ ПРЕСТОЛОНАСЛЕДНИК!“

Учителят ми забърза вътре, като захлопна вратата и ми спести гледката. След секунди излезе, понесъл Елси на ръце. Тя го гледаше замаяно. Бе жива, но не беше на себе си. Приличаше на пияна или дрогирана.

— Кой би направил това? — попитах аз, докато той минаваше покрай мен.

— Престолонаследникът — отвърна учителят ми. — Безсърдечният принц. Сигурно намира за забавно да си ляга с някоя чуждоземна красавица и после да я изхвърля като боклук. Може би двамата с Африди са приятели и имат някаква уговорка. Веднага след като е употребил Елси, я е предал на собственика на бардака, който я продава на отлична цена на други мъже, като използва за реклама принца. Не бих се изненадал, ако принцът получава от Африди дял от сумата.

И сякаш споменаването на името му го беше призовало, пред нас застана Африди, облечен този път в блестящи златни одежди и съпровождан от двама много едри телохранители с ятагани в ръце. Тримата ни препречиха пътя.

— Какво си мислите, че правите с най-скъпото ми момиче? — тихо попита Африди.

— Тя не е ваша, за да я продавате — отвърна господин Аскам. — Тя е поданичка на краля на Англия.

— Тук не е Англия. Лично принцът ми даде това момиче. Моя е. И снощи ми донесе добра сума. Препоръката на престолонаследника е много доходоносно нещо в моя занаят. Тя е най-популярното ми момиче. Селим беше прав. Английските розички са чудни за чукане.

— Ще ни пуснеш да излезем — каза учителят ми студено.

— Не.

Господин Аскам пусна Елси и аз я прегърнах. Тя се облегна на рамото ми — едва можеше да стои на крака.

— Ще ни пуснеш веднага — каза учителят ми и извади лъка изпод палтото си. До него господин Джайлс изтегли меча си.

Господин Аскам опъна тетивата и се прицели право в главата на Африди.

— Много добър стрелец съм и ще умреш преди телохранителите ти да успеят да направят и крачка.

Африди побърза да се усмихне, дръпна се настрани и вдигна ръце.

— Разбира се, от друга страна, винаги съм готов да се спазарим.

— Никакви пазарлъци — каза учителят ми, докато бавно и предпазливо заобикаляхме собственика на бардака и хората му. През цялото време стрелата беше насочена към носа на Африди, а Джайлс не изпускаше от поглед другите двама.

Минахме през засводения вход и излязохме на улицата пред ужасното заведение и на благословената слънчева светлина.

Африди ни гледаше от прага.

— Напусни бързо града, англичанино. След един час ще съм пуснал хората си след теб.

Учителят ми спря за момент, сякаш му беше хрумнало нещо.

После рязко кимна на собственика на бардака и каза:

— Вземам момичето, независимо дали ти харесва, или не. Но в замяна на това да не пращаш хора след нас ще ти предложа една информация.

— Каква информация? — невъзмутимо попита Африди.

— Предполагам, че сводниците и комарджиите са близки в този град — каза учителят ми. — Имаш ли познати, които правят облози? Може би за шахматната среща тази сутрин?

— Да, имам — предпазливо отвърна Африди. — Аз самият приемам доста залози.

— На кого залагат повечето играчи?

— Хората харесват Ибрахим, но залагат на Заман. Ако Заман спечели, ще изгубя значителна сума.

— Заман ще спечели — каза учителят ми. — Можеш да си сигурен в това. Информацията, която ти предлагам, е следната: по време на срещата намери начин да наблюдаваш личния балкон на султана в „Света София“. Там ще видиш преимуществото на Заман.

Африди присви очи.

Той бе създание на улицата и като че ли осъзнаваше, че информацията, която му е предложена, заслужава вниманието му.

— Върви, англичанино. Може да проверя какво казваш и ако се окаже, че си ме излъгал, ще се погрижа да те преследват като куче.

— Приемам условията — каза учителят ми и с тези думи си тръгнахме.

Когато час по-късно стигнахме външните стени на града, слуховете вече ни бяха изпреварили — докато ние се придвижвахме пеша, те се разпространяваха на глас от балкон на балкон и от покрив на покрив. Около „Света София“ имало големи безредици. Заман от самото начало повел в срещата срещу Ибрахим, но тогава — според слуховете — известният сводник Африди пристигнал в залата и забелязал, че Заман получава знаци от петима души, намиращи се на личния балкон за молитви на султана. Африди се развикал възмутено, посочил ги и обвинил Заман в мамене. Тълпата започнала да дюдюка.

Садразамът призовал за спокойствие, но хората били гневни, че човекът на султана мами срещу техния шампион, надигнали се и настояли онези от балкона да бъдат свалени долу.