Мэтью Рейли - Турнирът

Като кралица на Англия тя се грижеше за Роджър Аскам до края на дните му, като му осигури имоти и дори го направи каноник, макар той да не беше духовно лице. И се обръщаше към него за съвети. Зная най-малко за два такива случая и дори присъствах на единия от 1559 година, когато тя го извика по спешност в Сейнт Майкълс Маунт, за да уреди един доста мрачен и страшен проблем, но това е друга история за друг ден.

Спомням си също и един много по-късен момент от живота й, когато тя изпрати делегация в Константинопол при султан Сюлейман. Направи го внезапно и без явна причина. По онова време никой в двора не знаеше защо.

Но когато хората й се върнаха, чух един от тях да й докладва:

— Султанът е бита карта, мадам, пречупен и огорчен. Живее уединено, отнася се с недоверие дори към членовете на собственото си семейство и често изпада в дълги периоди на меланхолия. Градът също е в прегръдките на отчаянието.

Елизабет го попита за двореца и католическото посолство там.

— То вече не съществува. Султанът наредил посолството на Църквата да бъде сринато и изравнено със земята. Малко след това прогонил всички представители на Светия престол от земите си.

— Това означава ли, че ще съм права, ако кажа, че Сюлейман вече не представлява заплаха за Европа? — попита моята кралица.

— Да, мадам. Не е.

В деня след този разговор забелязах ново украшение върху бюрото на личния й кабинет — златна шахматна фигура с инкрустирани рубини и изумруди.

Беше пешка.

Сега смятам, че Елизабет е изпратила делегацията в Константинопол не само за да види какво е станало със Сюлейман и империята му, но и за да претърси сергиите и пазарите за някоя фигура, изгубила се в безредиците от онзи ден.

До края на живота й златната пешка, изработена от самия Микеланджело, остана на бюрото й като материален спомен за едно от големите изживявания, формирало личността й, за събитие, за което досега никой не знаеше — тайното й пътуване до земите на османците през 1546 година, за да присъства на великия турнир, който ще остане завинаги забравен за историята.

Много от героите в този роман са реални исторически личности, живели през 1546 г. Ето и съдбата им:

Сюлейман Великолепниостанал на трона на Османската империя през следващите двайсет години. Управлението му отбелязало зенита на ислямската цивилизация. След това за Османската империя започнал период на постоянен упадък през следващите четиристотин години до рухването й след Първата световна война.

През 1566 г. Сюлейман бил наследен като султан от сина си Селим, който бил прочут с декадентския си начин на живот и безразличието си към държавните дела. Той станал известен като Селим Пияницата. По-късно войските на Селим се изправят срещу северните съседи на империята — руснаците. По времето на Иван Грозни руснаците нанесли серия поражения на османската армия и принудили Селим да подпише унизителен мирен договор с тях през 1570 г.

Иван IVна седемнайсетгодишна възраст се провъзгласил за първи „цар“ на Русия. Останал в историята като Иван Грозни , той превърнал Русия в могъща държава. Издигнал множество величествени монументи, сред които и прочутата катедрала „Василий Блажени“ в Москва, и поддържал кореспонденция с кралица Елизабет в продължение на петнайсет години (дори й предложил брак, но тя отклонила предложението му). В крайна сметка Иван Грозни бил запомнен със своята жестокост в края на управлението си, когато подложил на изтезания и екзекуции повече от 15 000 души, които били варени живи, набивани на колове или обезглавявани. Умрял през 1584 г., след като превърнал Русия на практика в полицейска държава. И според свидетелствата умрял, докато играел шах.

Св. Игнаций Лойолаосновал религиозния орден, известен като Обществото на Иисус, или Йезуитски орден. Неговите католически мисионери водели истинска битка срещу кралица Елизабет I за сърцата и душите на английското християнско население и мнозина от тях били обесени, удавени или разкъсани в Тайбърн по време на управлението й. Игнаций умрял през 1556 г. Негова статуя може да се види в базиликата „Св. Петър“.

Освен другите си прочути творби Микеланджелозавършил великолепния купол на базиликата „Св. Петър“, след като приел с известно нежелание поръчката на папа Павел III. Умрял през 1564 г.

Мартин Лутернаистина е казал, че момичетата са „бурени“.

Елизабет Iбила кралица на Англия от 1558 до 1603 г. Известна като Кралицата дева или Добрата кралица Бес, тя се смята за един от най-успешните монарси на Англия. Станала кралица на двайсет и пет годишна възраст, след смъртта на по-малкия й брат (починал от туберкулоза през 1553 г.) и на сестра й Мери (през 1558 г.). По време на управлението на Мери Елизабет била затворена за два месеца в ужасния Тауър в Лондон.