Мэтью Рейли - Турнирът

Защото макар учителят ми да беше решил загадката и да събирахме багажа си с намерението да напуснем Константинопол на следващата сутрин, нещо липсваше.

Елси не се беше върнала от обяда си с престолонаследника.

Беше изчезнала.

Събудих се по изгрев-слънце в последния ми ден в Константинопол и веднага щом отворих очи, погледнах към леглото на Елси в очакване да я видя да лежи там, завърнала се от поредната си дълга нощ на разврат.

Леглото й обаче бе празно и недокоснато.

Намерих господин Аскам и господин Джайлс в стаите им да затварят сандъците си.

— Елси е изчезнала — казах аз.

— Изчезнала ли? — изненада се учителят ми.

— Не съм я виждала от вчера по пладне, когато отиде да обядва с престолонаследника и приятелите му в града.

— А, да, престолонаследникът… — каза господин Аскам. — При него се измъкваше повечето вечери. За да ходи на сбирките, организирани от престолонаследника Селим.

— Да. Но винаги се връщаше преди настъпването на сутринта.

Учителят ми и господин Джайлс се спогледаха.

— Престолонаследникът е прочут с гуляите си — каза господин Джайлс.

— Но защо не се е върнала? — попита господин Аскам.

— Може да е помолил Елси да се омъжи за него — с надежда предположих аз. — Елси го желае повече от всичко на света. Тя ми каза, че те… такова… че са консумирали връзката си предишната нощ, така че може да я е помолил да се омъжи за него и тя е отишла в харема, за да види бъдещия си дом.

Лицето на господин Аскам помръкна.

— Чакай малко, Бес. Да не искаш да кажеш, че Елси е имала връзка със самия престолонаследник?

Изчервих се.

— Ами…

— Моля те, кажи ми. Може да се окаже важно.

— Да. Няколко нощи се е опитвала да привлече вниманието му и накрая е успяла. Мислеше си, че като му достави удоволствие, ще може да го впечатли и така да стане негова кралица…

— Кога е легнала с него? — попита учителят ми с прямота, която ме изненада.

— Кога ли?

— Да, кога ? Преди три нощи? Или две? Кога?

Замислих се за момент.

— Предишната нощ. Вечерта преди той да я покани на обяд в града. Тя е флиртувала с него и по-рано, но едва тогава двамата наистина са… утолили желанието си.

— Друг път Елси хранила ли се е в града с него? Излизали ли са да обядват или да вечерят?

— Не. Това им беше за първи път.

— Значи в деня, след като я е оправил, той я кани в града, а после тя изчезва. Ох, боже… — Учителят ми поклати глава. — Глупаво, глупаво момиче.

Задейства се бързо. Хвърли още няколко неща в сандъка си и затръшна капака.

— Бес, събери си нещата. Време е да се махаме от този прокълнат град.

— Ами Елси?

— Имам идея къде е изчезнала и ще се опитаме да я вземем на излизане, ако това наистина е възможно.

— Ако е възможно ли? — повторих смаяно. — Защо? Какво мислите, че е станало с нея? Къде мислите, че е?

— Със сигурност няма да стане царица, това е ясно — каза господин Аскам. — Но ако е там, където си мисля, е открила цял нов свят на ужас.

Тръгнахме да излезем.

Едва тогава господин Джайлс забеляза, че през нощта някой е пъхнал плик под вратата ни.

Пликът беше ален, също като онзи, който бяхме донесли при пристигането си за турнира.

— Адресиран е за Бес — с изненада каза господин Джайлс.

И ми подаде плика.

Наистина беше адресиран до мен. „За принцеса Елизабет Тюдор“. Освен това бе запечатан с фин червен восък и подпечатан с кръглия печат на самия султан.

— Можеш да го прочетеш по-късно, Бес — каза господин Аскам. — Време е да тръгваме.

Така напуснахме покоите си в двореца Топкапъ — не с бляскави церемонии, а тихо, с почти срамна анонимност.