Мэтью Рейли - Турнирът

По пътя спряхме при отделението на евнусите и открихме Латиф с бинтована глава. Господин Аскам искаше да му върне великолепния му лък, но евнухът не искаше и да чуе.

— Моля, задръжте го. — Латиф подаде на господин Аскам и колчан със стрели, украсен като лъка. — Дължа живота си на вас и на ученичката ви. — Той ми кимна. — Задръжте лъка и стрелите като подарък от мен и като спомен за пребиваването ви тук.

— Благодаря — отвърна учителят ми.

— И още нещо — каза Латиф, докато се канехме да си тръгнем. — Стражите на султана слязоха сутринта в цистерните да търсят момчето. Другите деца отдавна бяха изчезнали, но стражите намерили тялото на Пиетро. Напълнил джобовете си с тежки камъни и се удавил.

Изпитах огромна тъга. Горкият Пиетро.

— Предположихте, че ще го направи… — казах на учителя си.

— Не е подозирал на каква поредица от разруха ще положи начало — отвърна господин Аскам, хвана ме за ръка и ме изведе от отделението на евнусите.

При портата на двореца натоварихме багажа си в теглена от магаре каруца и си тръгнахме, без да бъдем изпратени от никого — нито от султана, нито от престолонаследника, нито дори от приятеля ни Микеланджело.

Тръгвахме си тайно.

Докато пътувахме по широкия булевард, водещ от двореца и минаващ покрай могъщата „Света София“, учителят ми се оглеждаше предпазливо, сякаш очакваше на всеки ъгъл да ни дебнат убийци.

— Ще се срещнем с Понсонби и английските гвардейци при Златната порта — каза той. — Едва тогава ще се почувствам горе-долу в безопасност.

Минахме покрай „Света София“. При входовете на огромната катедрала се тълпяха хора. Тълпата бе по-голяма от всеки друг път и всички се мъчеха да влязат вътре, за да гледат мюсюлманския финал между Заман и Ибрахим.

Никой не ни обърна внимание, докато минавахме покрай множеството.

Все още бях много разтревожена, че напускаме двореца без Елси.

— Тя не е в двореца — каза господин Аскам. — И ако не е там, където си мисля, няма надежда да я намерим в такъв голям град.

Малко по-нататък той внезапно зави и ни поведе по една широка улица. За моя изненада, това бе улица, която вече бях виждала.

Вървяхме по булеварда, на който се намираше заведението на Африди, крещящо облечения собственик на публични домове, който се беше разправял с кардинал Кардоза заради това, че крадял занаята му; същият, който притежаваше няколко бардака в Константинопол.

Спряхме пред публичния дом с неговия римски долен етаж и по-късен горен.

— Тук ли? — попитах аз. — Какво ви кара да мислите, че Елси е тук?

— Не се отделяй от мен — каза учителят ми. — Джайлс, мечът ти у теб ли е?

Господин Джайлс показа скрития под наметалото му меч и едва тогава забелязах, че господин Аскам носи лъка на Латиф, скрит под дългото кожено палто.

Влязохме въоръжени в бардака.

На входа ни посрещна арабин с лъщяща брада.

— Здравейте, господа! Как сте? С какво мога да ви помогна? В момента разполагаме с много момичета, тъй като почти целият град гледа партията по шах…

Господин Аскам мина покрай него и продължи навътре.

Последвахме го в централната зала на бардака и той се насочи право към стаята с позлатената врата.

— Хей! Чакайте! — викна брадатият арабин, но учителят ми стигна до вратата и рязко я отвори.

— Ох, господи… — възкликна той, докато го настигах. — Бес, спри! Не гледай!…

Но бе твърде късно. Вече бях видяла онова, което се криеше зад позлатената врата. И макар да го бях зърнала само за кратък миг, образът щеше да се запечати в паметта ми за цял живот.

От гледката ми призля.

През полуотворената врата видях Елси — сладката Елси. Глупаво момиче, вярно, а също и безразсъдно, но определено не заслужаваше това.

Лежеше разчекната на гигантското легло в центъра на богато украсената стая, по гръб. Ръцете и краката й бяха завързани за таблите на леглото, като краката бяха разтворени широко, така че клиентът да прониква лесно в нея. Бедрата й отвътре бяха ожулени.

Приличаше на очукана сексуална играчка за животинските страсти на константинополските мъже, които можеха да я обладават както си поискат.

Отгоре имаше надпис:

И внезапно разбрах ужасното му значение. Разбира се, учителят ми беше разчел гадната фраза много преди мен и тъкмо затова ни беше довел тук.

Беше като рекламите, които бяхме видели при търговците на коприна от Големия пазар: „Използвано от самия султан“.

Само че тази реклама беше по-зловеща.

Донякъде по-добре запозната с местната писменост, вече можех да прочета надписа над леглото с Елси: