Мэтью Рейли - Турнирът

Султанът бил изненадан. Не знаел какво да каже. Тълпата започнала да хвърля по Заман храна и обувки. Някои се развикали към платформата на султана с искане за справедливост. Неколцината стражи пред султана извадили оръжията си и заповядали на гневната тълпа да се дръпне назад.

Но вече било късно. Тълпата била неудържима.

Вбесените хора се втурнали към игралния подиум.

Започнало меле, тълпата се качила на подиума, помела четиримата стражи, след което хората награбили Заман и го хвърлили в развълнуваното човешко море. Посипали се удари и Заман паднал и бил стъпкан до смърт. Шахматната дъска полетяла във въздуха, безценните златни и сребърни фигури се пръснали и последвал невиждан смут, когато хората се втурнали да ги награбят.

Тогава други вбесени зрители преобърнали огромното табло, показващо срещите от турнира, а Африди крещял: „Това е измама! Целият турнир е измама!“. Накрая безредиците станали неудържими.

Игралният подиум бил съборен и направен на трески. Лумнали пламъци. Хората вилнеели.

При вида на разразилия се хаос султанът побързал да се оттегли в двореца. Според последните слухове гвардията щурмувала „Света София“ с мечове и щитове, за да разпръсне тълпата и да въдвори ред.

Така свърши международният шампионат по шах, организиран от мюсюлманския султан през 1546 година — с позор, обвинения в измама и фаворизиране, без да бъде обявен победител. Историята никога няма да научи за него.

Върнахме се при господин и госпожа Понсонби и английските ни гвардейци в селището до Златната порта и незабавно потеглихме по дългия път към дома.

Госпожа Понсонби не се беше възстановила напълно от отравянето, но изглеждаше много по-добре. Всъщност се беше съвзела достатъчно, за да отбележи:

— Надявам се, че сте защитили морала на принцесата, докато бяхте в онзи град, господин Аскам.

— Направих всичко по силите си, мадам — отвърна учителят ми и си мисля, че също като мен се зарадва да види, че госпожа Понсонби се държи както обикновено.

Елси лежеше свита на топка в едната кола, завита с одеяло, без да казва нито дума. Вече никога нямаше да е същата. Палавият й дух беше пречупен, на безразсъдната й склонност към удоволствията на плътта бе сложен край. Не зная дали след това отново е лягала с мъж.

Докато седях с нея в колата, положила главата й в скута си, и я галех по косата, извадих аления плик, който бяха пъхнали под вратата ни предишната нощ.

Счупих печата на султана. Вътре имаше писмо, написано на английски от ръката на самия Сюлейман:

„Скъпа Елизабет,

За мен беше огромно удоволствие да се запозная с вас.

Има нещо, което искам да ви кажа, докато напускате страната ми. Вече със сигурност знаете, че всяка делегация, дошла на моя турнир, трябваше да ми поднесе сандък със злато или да рискува война с мен.

От всички делегации само една не донесе сандък. Вашата.

Вместо злато получих бележка от баща ви крал Хенри. В нея той пише: «Добри ми сър, не плащам кръвнина никому. На този свят има крале и Крале на Англия. Аз съм Крал на Англия. Ако искате да нападнете земите ми, сложете си бронята и опитайте. Крал Хенри VIII».

Желая ви късмет, млада Елизабет, но не мисля, че ще ви е нужен. Уверен съм, че ако е рекъл Господ, с вашия умен учител до вас и с баща ви, който ви показва как трябва да действа един истински крал, вие ще станете един ден велика кралица.“

С тъжна усмивка сгънах писмото, прибрах го в багажа си и се настаних по-удобно.

По време на целия обратен път учителят ми, великият Роджър Аскам, яздеше отпред на кобилата си със стрела на тетивата.

1603

Моята кралица завърши разказа си.

Няколко седмици по-късно щеше да умре.

Но аз вече знаех. Знаех за тайното й пътуване до онази далечна страна, за проведения там турнир, защо Елси се беше прибрала като сянка на предишното си аз и как приятелката ми Беси се бе завърнала калена и по-силна.

Тя също беше станала различна в други отношения.

От момента на завръщането си се отнасяше много по-мило с мен, непрекъснато ми казваше колко ценна приятелка съм — дори когато не мислех, че заслужавам подобни похвали. Милите й думи продължиха през целия ни живот, дори след като тя стана кралица.

Често се питах каква е причината за тази дълбока промяна у приятелката ми и сега зная. Понякога трябва да заминем някъде далеч, за да открием някои неща за себе си. Понякога трябва да заминем с неподходящите хора. Понякога трябва да заминем с подходящите учители.