Агата Кристи - Среща в Багдад

Мистър Болфърд махна с месестите си ръце.

— Качеството! — продължи той. — Едно време тази страна се славеше с качеството си. Не се произвеждаше нищо евтино, нищо лъскаво. Когато се опитваме да произведем нещо в масови количества, не ни бива и това е факт. Това е специалитет на вашата страна, мис Шийл. Винаги казвам и ще повтарям, че трябва да се занимаваме само с качествени неща. Да работим спокойно, без да бързаме, и да произвеждаме стоки, които никой в света да не може да бие по качество. Кога да направим първата проба? След една седмица? В 11,30? Много ви благодаря.

Проправяйки си път през мрачните купчини от топове плат, Ана Шийл отново излезе на дневна светлина. Взе такси и се върна в хотел „Савой“. Едно такси, паркирано на отсрещната страна на улицата, в което седеше дребен мургав човек, пое същата посока, но не спря пред главния вход на хотела. Продължи покрай тротоара и там в него влезе ниска пълна жена, появила се преди малко от служебния вход на хотела.

— Какво става, Луиза? Огледа ли стаята й?

— Да. Няма нищо.

Ана Шийл обядва в ресторанта. Бе й запазена маса до прозореца. Оберкелнерът любезно се осведоми за здравето на Ото Моргантал.

След обяда тя взе ключа и се качи в апартамента си. Леглото й бе оправено, в банята бяха донесени нови хавлиени кърпи и всичко бе спретнато и подредено.

Спря се до двата леки куфара, представляващи нейния багаж. Единият бе отворен, а другият — заключен. Хвърли бегъл поглед към съдържанието на отворения и след това извади ключ от портмонето си и отвори втория. Всичко вътре бе подредено и сгънато така, както го сгъваше тя. На пръв поглед нищо не бе докосвано или размествано. Най-отгоре имаше кожена пътническа чанта. В ъгъла имаше малък фотоапарат „Лайка“ и два филма. Филмите бяха все още неотворени и неразпечатани. Ана прокара нокът по процепа на чантата и след това леко се усмихна. Тънкият, почти невидим рус косъм, който бе оставила там, вече го нямаше. Сръчно напръска с малко пудра лъскавата кожа на чантата и сетне я издуха. Чантата остана чиста и лъскава. Нямаше отпечатъци от пръсти. Сутринта обаче, след като напръска косата си с малко брилянтин, тя докосна дръжката на чантата. Следователно там трябваше да има отпечатъци. Нейните отпечатъци.

Тя отново се усмихна.

— Добра работа — каза си, — но не дотам добра.

Бързо приготви малка пътна чанта и отново слезе във фоайето. Взе такси и каза на шофьора да я отведе на Елмсли Гардънс, 17.

Елмсли Гардънс бе тих и донякъде западнал площад в Кенсингтън. Ана плати и се затича по стълбите, водещи към олющена входна врата. Позвъни. След няколко минути възрастна жена се показа на вратата. Подозрителността на лицето й веднага се замени от радушна усмивка.

— Как ще се зарадва да ви види мис Елзи! Тя сега е в студиото в дъното на къщата. Ободряваше я единствено мисълта за вашето идване.

Ана премина бързо по тъмния коридор и отвори вратата. Влезе в малка и овехтяла, но уютна стая, мебелирана с големи, поизтрити кожени кресла. Жената, седнала в едно от тях, се надигна бързо.

— Добре дошла, мила Ана.

— Здравей, Елзи.

Двете жени сърдечно се целунаха.

— Всичко е уредено — каза Елзи. — Постъпвам довечера. Вярвам…

— Я се съвземи — ободри я Ана. — Всичко ще бъде наред.

Дребният мургав човек с шлифера влезе в телефонна кабина на гарата на Хай Стрийт в Кенсингтън и набра един номер.

— Грамофонна компания „Валхала“?

— От Да.

— Обажда се Сандърс.

— Сандърс от реката? От коя река?

— От река Тигър. Докладвам за А. Ш. Пристигна тази сутрин от Ню Йорк. Отиде в „Картие“. Купи пръстен от диаманти и сапфири за сто и двадесет лири. Влезе в цветарски магазин. Собственичката се казва Джейн Кент. Купи цветя за 12 лири и 18 шилинга и нареди да ги изпратят в частна болница в Портланд Плейс. Поръча си сако и пола в „Болфърд и Ейвъри“. За нито една от тези фирми не е известно да има съмнителни контакти, но в бъдеще ще им се обърне по-специално внимание. Стаята й в хотел „Савой“ бе обискирана. Не се откри нищо подозрително. Дипломатическото куфарче в куфара съдържа документи за сливане с фирмата „Улфънстейн“. Всичко е наред. Откри се и фотоапарат с две явно нови ленти. За да се установи това, оригиналните ленти бяха заменени с други и впоследствие се оказа, че не са експонирани. А. Ш. взе малка пътна чанта и отиде при сестра си на Елмсли Гардънс, 17. Сестра й тази вечер ще бъде приета в болница в Портланд Плейс и предстои да бъде оперирана. Това се потвърди от болницата и от регистрационната книга на хирурга. Посещението на А. Ш. изглежда напълно нормално. Не показва неловкост или усещане, че е следена. Както разбрах, довечера и тя ще нощува в болницата. Задържала е и стаята си в „Савой“. Има обратен билет за Ню Йорк с кораб на 23-и.