Агата Кристи - Среща в Багдад

Убеждението, че „раздялата е сладка мъка“, вълнуваше чувствата й толкова, колкото и на Едуард.

„Значи — каза си Виктория — трябва да намеря начин да замина за Багдад.“

Хотел „Савой“ приветствува Ана Шийл със старанието, проявявано към стари и уважавани клиенти. Заинтересуваха се от здравето на мистър Моргантал и я увериха, че ако не й харесва апартаментът, трябва само да каже. Ана Шийл означаваше ДОЛАРИ.

Мис Ана Шийл се изкъпа, преоблече, обади се по телефона на един номер в Кенсингтън и сетне слезе с асансьора във фоайето. Мина през въртящата се врата и спря едно такси. Каза на шофьора да кара към „Картие“ на Бонд Стрийт.

След като таксито зави от алеята пред „Савой“ към „Стренд“ един дребен мургав човек, втренчил поглед в някаква витрина, внезапно погледна часовника си и спря друго такси, което за късмет обикаляше наблизо и шофьорът не бе обърнал никакво внимание на една жена, натоварена с пакети, направила му знак миг преди това.

Таксито тръгна по Стренд, без да губи от видимост първото. Докато и двете чакаха зелена светлина за Трафалгар Скуер, мъжът във второто такси се подаде от левия прозорец и леко махна с ръка. Една частна кола, паркирала на странична улица при Арката на Адмиралтейството, потегли и се включи в потока, заставайки зад второто такси.

Потокът коли отново тръгна. Докато таксито на Ана Шийл зави наляво към Пал Мал, таксито с дребния мургав човек зави надясно, продължавайки пътя си около Трафалгар Скуер. Частната кола, един сив стандарт, се намести плътно зад таксито на Ана Шийл. В колата имаше двама пътници: един симпатичен млад човек с доста разсеян поглед на кормилото и елегантно облечена млада жена до него. Стандартът последва таксито на Ана Шийл по Пикадили и по Бонд Стрийд. Сетне спря за малко до тротоара и младата жена слезе и се сбогува любезно.

Колата тръгна отново. Дамата продължи пътя си, оглеждайки се от време на време. Потокът коли пак беше спрял. Младата жена задмина стандарта и таксито на Ана Шийл, стигна до магазина за бижута на „Картие“ и влезе в него.

Ана Шийл плати на шофьора и също влезе в магазина. Известно време оглежда изложените бижута и накрая се спря на пръстен със сапфири и диаманти. Подписа чек на бланката на една лондонска банка. Като видя името върху чека, продавачът стана още по-старателен.

— Радвам се да ви видя отново в Лондон, мис Шийл. Мистър Моргантал също ли е тук?

— Не.

— Жалко. Тъкмо имаме един прекрасен звезден сапфир. Зная, че той се интересува от звездни сапфири. Бихте ли желала да го видите?

Мис Шийл изрази готовност да го види, възхити се, както се полагаше, и обеща да съобщи новината на мистър Моргантал.

Тя отново излезе на Бонд Стрийт. Младата жена, която през това време оглеждаше чифт обеци, каза, че още не може да се реши и също излезе.

Сивият стандарт, който бе завил наляво по Графтън Стрийт и бе стигнал до Пикадили, отново се появи на Бонд Стрийт. Младата жена не даде вид, че колата й е позната.

Ана Шийл вече бе свила към Арката. Тя влезе в един цветарски магазин и поръча три дузини дългостеблени рози, саксия с големи лилави теменуги, дузина бели лилии и саксия с мимоза. Даде и адрес, на който да ги изпратят.

— Всичко струва дванадесет лири и осемнадесет шилинга, мадам.

Ана Шийл плати и излезе. Младата жена, която току-що бе влязла, попита колко струва букет иглики, но не ги купи.

Ана Шийл прекоси Бонд Стрийт, тръгна по Бърлингтън Стрийт и зави по Савил Роу. Влезе в ателието на един от онези шивачи, които, макар и да работят предимно за мъже, понякога благоволяват да ушият костюм и на някои привилегировани представители на женския пол.

Мистър Болфърд посрещна посетителката като много уважаван клиент и започна да обсъжда с нея различни платове за костюм.

— За щастие мога да ви предложа наше производство, експортно качество. Кога се връщате в Ню Йорк, мис Шийл?

— На двадесет и трети.

— Ще се справим. С кораб, предполагам?

— Да.

— А как е Америка? Тук е много тъжно, наистина много тъжно — мистър Болфърд поклати глава като лекар, описващ състоянието на пациент. — Никой вече не влага сърце в работата си, не зная дали ме разбирате. Никой вече не се гордее с това, че умее да работи качествено. Знаете ли кой ще се заеме с вашия костюм мис Шийл? Мистър Лантуик. На седемдесет и две години той е единственият човек, на когото поверявам поръчките на най-добрите ни клиенти. А останалите…