Агата Кристи - Среща в Багдад

От кратко съобщение във вечерния вестник разбра, че известният археолог доктор Поунсфут Джоунс започнал разкопки в древния град Мурик, разположен на сто и двадесет мили от Багдад. В една реклама се споменаваше за редовна корабна връзка с Басра (и се поясняваше, че оттам може да се вземе влак до Багдад, Мосул и т.н.) Няколко реда, посветени на студенти в Багдад, се набиха в очите й от вестника, с който бе застлала дъното на чекмеджето за чорапите си. В кварталното кино даваха „Багдадският крадец“. На витрината на претенциозната книжарница, където тя винаги се поспираше, бе изложена „Новата биография на Харун ал Рашид, Багдадски халиф“.

Стори й се, че целият свят изведнъж си е спомнил за Багдад. Докъм 1,45 ч. този ден тя никога не бе чувала за Багдад и той определено не бе заемал място в мислите й.

Възможността да се окаже там не изглеждаше голяма, но Виктория нямаше намерение да се предава. Имаше пъргав ум и оптимистичен подход към живота. Смяташе, че решил ли си да направиш нещо, винаги ще намериш начин да го постигнеш.

Използва вечерта за съставяне на списък от възможни решения. Получи се следното:

Да опитам с Форейн Офис?

Да поместя обявление?

Да се свържа с иракската легация?

Компании за уреждане на срещи?

Транспортни компании?

Британски съвет?

Информационно бюро на Селфридж?

Бюро за съвети на гражданите?

С неохота призна, че нито едно не изглеждаше обещаващо. Добави към списъка още една възможност.

Как да се сдобия със сто лири?

Напрегнатите й среднощни умствени усилия и може би подсъзнателното задоволство, че вече не е длъжна да бъде в канцеларията точно в девет часа, бяха причина за успиването й на другата сутрин.

Събуди се в десет и пет, веднага изскочи от леглото и започна да се облича. Тъкмо прокарваше за последен път гребена през непокорната си тъмна коса, когато телефонът позвъни.

Виктория вдигна слушалката. Обаждаше се мис Спенсър, определено развълнувана.

— Радвам се, че успях да ви открия, мила. Появи се чуден шанс.

— Да? — извика Виктория.

— Наистина невероятен шанс, както ви казах. Някоя си мисис Хамилтън Клип ще пътува за Багдад след три дни. Счупила си е ръката и ще й трябва помощ по време на пътуването, така че веднага ви позвъних. Разбира се, не зная дали не се е обадила и в други агенции…

— Тръгвам веднага — каза Виктория. — Къде е тя?

— В „Савой“.

— И що за глупаво име е това — Трип?

— Не Трип, а Клип, мила. Като „клипс“, но без „с“ накрая. Тя е американка — приключи мис Спенсър, сякаш това обясняваше всичко.

— Мисис Клип в хотел „Савой“.

— Мистър и мисис Хамилтън Клип. Всъщност съпругът й се обади.

— Вие сте ангел — каза Виктория. — Довиждане.

Набързо изчетка костюма си, отбелязвайки със съжаление, че е твърде износен. Среса се отново, опитвайки се да се сдобие с прическа, по-подхождаща на ангел-хранител и опитен пътник. След това извади препоръчителното писмо на мистър Гринхолц и поклати глава.

Реши, че ще й потрябва нещо по-добро.

С помощта на автобус номер 19 се озова в Грийн Парк и влезе в хотел „Риц“. Бе успяла да извлече полза от бързото надничане през рамото на една жена, четяща в автобуса. Като влезе в стаята за писане на хотела, Виктория съчини няколко хвалебствени слова за себе си от името на лейди Синтия Бредбъри, за която току-що бе научила от печата, че е отпътувала за Източна Африка. „Прекрасна болногледачка“, написа Виктория, „и притежава други ценни качества“.

След като напусна „Риц“, пресече улицата и се отправи към Олбъмарл Стрийт, където се намираше хотел „Болдъртън“. Бе известен като място, където отсядат висши духовници и консервативно настроени вдовици от провинцията.

Там с един по-равен почерк и като закръгляше буквата „е“ в гръцки стил си написа препоръчително писмо от името на епископа на Лангоу.

С този арсенал Виктория се качи на автобус номер 9 и се отправи към хотел „Савой“.

На рецепцията помоли да я свържат с мисис Хамилтън Клип и като съобщи името си, поясни че я изпраща агенцията „Сейнт Гилдрик“. Служителят, тъкмо посегнал към телефона, вдигна поглед към фоайето и каза:

— Ето го мистър Хамилтън Клип. Идва насам.

Мистър Хамилтън Клип бе един извънредно висок и много слаб, сивокос американец с приветлив вид и бавен говор.

Виктория съобщи името си и спомена агенцията.

— Приятно ми е, мис Джоунс. Най-добре ще е да се качите заедно с мен и да се срещнете веднага с мисис Клип. Тя е все още в апартамента. Струва ми се, че разговаряше с една друга млада дама, но тя може би вече си е отишла.